Въпросът за тялото в клиничната практика - психоаналитично търсене на ненамираемото

Доц. дпн Моника Богданова е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по педагогика, а от 1998 г. придобива клиничен опит в различни полета на работата с бебета, деца и семейства.
Като психоаналитик и Директор на „Зеленият двор“, като създател на „Зелената къща“ в България, през последните почти десет години тя развива идеите на Франсоаз Долто за ранната социализация, както и за превенция на нарушенията в ранна детска възраст. Ангажирана с каузата на бебетата (и преждевременно родените), на малките деца, тя популяризира и същността на психоанализата с тях.

Питате ме: „Защо един психоаналитик пише за тялото?“
Защото освен с несъзнаваното, тялото е текстът, с който се среща, то е въплътени думи, които се развиват в трансфера. Тялото е език-от-зачатието и се мисли като история.
Именно в срещата между две тела (на психоаналитика и на пациента) се случва изненадата от не-знанието и откритието.

Книгата е и за всички, които имат клинична практика и я развиват през психоаналитичната парадигма – психолози, логопеди, педагози, социални работници.
За лекарите и педиатрите, за акушерките тя би била поредна среща в опитите на автора да поддържа връзката между психоанализата и медицината. А за философите… би било любопитно