За нас

ИСТОРИЯ

История

Името на къщата се дава от детската група: “Това име е дадено от тях за тях самите. То им говори за тяхната къща”. Във Франция, когато майката споменава “Зелената къща”, детето се сеща за какво става въпрос, успокоявайки се.

Какво разказва самата Долто:

Тържественото откриване на Зелената Къща стана на 6 януари 1979 г. на площад Свети Шарл в 15-тата градска част на Париж. Това не е детска градина, а място, което предшества традиционното оставяне на бебетата в яслите и в градините. На това място за прекарване на свободното време и за срещи, родителят, който придружава детето си почива или прави нещо. Тук среща други родители. Екипът не показва явна загриженост, нито наблюдава явно – специалистите са на разположение, могат само да слушат или да се обръщат към децата пред родителите им. В Зелената Къща не се дават възпитателни директиви.

В “Зелената къща” майките имат време да мислят и да бъдат естествени, докато преди те са били постоянно ангажирани, “преследвани” от децата си. Често съпрузите им, идвайки казват: “Каква промяна има в къщи откакто жена ми дойде тук. Вечер, когато се прибирам, тя не се впуска към мен, говорейки ми за всичко, което се е случило през деня”. Детето е заето, майката е заета, те си общуват, не са “залепени” един за друг, няма повече напрежение и когато бащата отива там, той открива детето си с други деца, жена си заедно с други жени и деца, като в същото време, самият той се открива в едно измерение от бащи, които се намират един срещу друг с жените си като съпруги. Това прави ефекта от работата, която се извършва там още по-голям.

Зелената Къщаe място за срещи и свободно време за децата и техните родители, давайки възможност за един социален живот от раждането, за родителите понякога много изолирани пред всекидневните проблеми, които срещат с децата си.

Тя не е нито ясла, нито детска градина за най-малки, нито център за грижи, а място, където майките и бащите, бабите и дядовците са приети…. и където децата срещат приятели. Бременните жени и техните съпрузи също са добре дошли.

Зелената Къща подготвя детето да се отдели от майката на 2 месеца, без да се разиграва театърът на ”синдрома на адаптирането”, да живее в сигурност без нея в обществото. Много от майките, които идват там, знаят, че след два месеца те ще са задължени да изпратят детето на ясла, защото са на работа. 5 или 6 пъти тези деца (това е препоръчително) са подготвяни да живеят с възрастните, на които майката има доверие и с други деца на същата възраст, чиито майки имат същия проблем – да го оставят за целия ден.

Бебета, които са били в Зелената Къща са различни в яслата.

Майките, които са били в “Зелената къща” казват: “Огромна е разликата с другите деца, които са оставени направо в ясла”. Те плачат, когато майката заминава и се връща. Те не могат по друг начин да изразят едно напрежение, независимо дали е породено то от радост или мъка. Но във всички случаи, те се чувстват в несигурност: дават ги съблечени на майката, която се втурва към тях, за да ги прегърне. Тогава, тези бебета са лишени от майките си, докато майките не са лишени от своите бебета. Те се втурват към това, за което мислят – децата си.

Работата, която се върши в Зелената Къща преди детето да е отишло в яслата е една превенция срещу болезнените проблеми, които детето изпитва в тази “пинг–понг” ситуация между детското заведение и дома.

Малките гости са усмихнати с хората в яслата, които казват: “Това е чудесно, че тези деца са наблюдатели. Не е едно и също като да се остави в детска градина едно дете, което е било постоянно с майка си: то реве целия следобед”.

В “Зелената къща” се създава “атмосфера на защитеност” – пише Ф. Долто.

Вижте повече

2011 г.

Зелената къща в България

Адаптираната идея за България, първата по рода си, води своето начало от януари 2011 г., създадена в болнична среда, приемайки малки бебета и деца със специфични потребности, техните родители и сиблинги. Екипът доказа смисъла и ефективността на подхода, развивайки се професионално и психоаналитично – основно професионално изискване. Част от работата ни през последните 5 години са Дните на Ф. Долто в България – една инциатива с подкрепата на СУ „Св. Кл. Охридски“, Факултет по педагогика, намерила през годините съмишленици в лицето на Алианц на българските акушерки, Българска Асоциация по неонатология и др. През професионалните срещи, споделянето на знание и идеи, психоанализата намери своето място в редица екипи и практики. Зелената къща беше място за професионално развитие и формиране на специалисти.

2011 г.

2012 г.

Дни на Франсоаз Долто 2012

През 2012 г. започнахме с много енергия и ентусиазъм, приели идеите на Франсоаз Долто и уверени в едно – бебето е личност! За него (и за детето) всичко е език. Срещнахме съмишленици, които ни се довериха и споделиха своя опит, разказвайки ни и за срещите си с Долто – Назир и Анемари Хамад, Клод Шодер.

2012 г.

2013 г.

Дни на Франсоаз Долто 2013

През 2013 г. с нас бяха Катрин Долто и Силвиан Джиампино. Основните ни цели бяха не само популяризиране идеите на психоанализата с бебета и малки деца в България, но и запознаване на различни специалисти с опита на френската психоанализа.

2013 г.

2014 г.

Дни на Франсоаз Долто 2014

Така през 2014 г. срещата между психоанализата и медицината в България се осъществи по време на Академията по церебрална парализа с участието на Мари-Клер Буснел – експерт и изследовател.

2014 г.

Май 2015 г.

През май 2015 г. Зелената къща затвори врати

С това се сложи край не само на един специфичен модел, но и на психоаналитичния подход при работата с бебета и малки деца, в разработването на мултисензорния принцип отвъд забавлението и стимулацията на сетивата, в работата с ТОАз като мета език, на храненето като общуване, а не единствено като механика, на ателието като форма на работа, на кариерното развитие на специалистите, за които основен въпрос е професионалната парадигма и избор на подход.

Май 2015 г.

2015 г.

Дни на Франсоаз Долто 2015

През 2015 г. за четвърта поредна година разчитахме на безценната подкрепа както на Факултета по педагогика към СУ “Св. Климент Охридски”, така и на Мириам Сежер и Георги Кацаров – психоаналитици с дългогодишен опит и ангажираност към България. Имахме удоволствието да чуем и Мари Кристин Лазник, която работи с бебета в риск от аутизъм.

2015 г.

2010 г.

Зеленият двор?

Продължаваме! Още по-уверени и още по-спокойни! На 01.06.2015г. Зеленият двор отвори своите врати. Ще развием практиката си отново в друга среда, приближаваща се в по-голяма степен до идеята на Ф. Долто (доколкото тя е работила там основно с бебета и деца без физически затруднения). И по примера на М. Монтесри, която започва своята работа и изобретяването на метода си при работата с деца с увреждания, за да стане постепенно той основен модел в детските ясли и градини в редица страни. Разбира се, с подкрепата на педиатри-неонатолози, в търсене на връзката между телесното и психичното, в разбиране страданието на бебето и детето, преживяванията на родителите през единен подход. Зелената къща и работата с бебета дължат своето признание и престиж на психоанализата – теория, изведена от практиката, на която са се доверили и доразвили имена като Ж. Лакан, Д. Уиникът, Ф. Долто, М. Манони, М. Сежер, Н. Хамад, А. Хамад, М-К. Лазник и други. Имаме ангажимент към идеите, към етиката и практиката на психоанализата и е ясно, че всеки трябва да си извърви Пътя – на развитие, на опит и мъдрост. И ние, ангажираните с това го знаем! Надяваме се да ни се доверите! Бихме искали плодовете на постигнатото (а те не са никак малко!) да бъдат посадени отново и да стигнат до повече хора.

2010 г.

2016 г.

Дни на Франсоаз Долто 2016

През 2016 чествахме 5 години „Дни на Долто“ в България! По традиция имаше открита лекция в 65-та аудитория. Бяхме подкрепени от Факултета по педагогика към СУ “Св. Климент Охридски”, от Българската асоциация по неонатология и от Мириам Сежер и Георги Кацаров, съпроводиха идеята през всички тези години. „Черешката на тортата“ беше доц. д-р Ерика Парлато де Оливейра, която сподели с нас откритията си около компетентностите на бебето.

2016 г.

Пет години упорита работа, ентусиазъм и срещи! В името на идеята да се разберат малките бебета и деца, да се посрещнат въпросите на техните семейства!

Целта: създаване на партньорства и професионална мрежа, обединяваща различни специалисти и организации, посрещащи бебета (и преждевременно родени), малки деца и техните родители, деца със специфични потребности. Обединени от идеята за професионализъм и желанието за развитие, всеки със своята експертност би могъл да съдейства за повишаване качествотвото на грижата.

Идеята събира както специалисти (психолози, педагози, логопеди, социални работници, педиатри, неонатолози, акушерки, рехабилитатори, специалисти в домовете за деца, лишени от родителска грижа и други специализирани институции за работа с бебета и деца), така и към студенти, родители.

Така през тези години все по-често се заговори за майчинството и значението на ранното детско развитие, за преждевременно родените бебета, за ролята на родителите и на психоанализата.

В една българска болница за деца с церебрална парализа, в която се приемат и бебета, екипът работеше единно, терапевтично и преоткривайки възможностите на идеята за Зелената къща.

Издадоха се книги, които да оставят следи и след срещите, създавайки поле за размисъл и въпроси – “Думи, за да се родиш”, “Малкото училище – голямото начало”, “Изкуството да храним бебетата”, “В зората на сетивността”, „Посрещане на новороденото през думите и в Света. Перинаталност и психоанализа“.

Продължението?

Зеленият двор очерта и събра Зелената къща и направи възможно пре-откриването, развитието на започнатото. Апробираният опит, практиката и етиката на психоанализата, постоянното развитие на всички експерти, единният подход са само някои от нашите водещи принципи.

Как се развиват различни специалисти, обединени от грижата си за страданието и в подкрепа на търсещите отговори?

Знаем как!

Продължаваме със същите сили и увереност, че си заслужава!

2017 г.

Дни на Франсоаз Долто 2017

Ежегодното събитие, превърнало се вече в традиция, през 2017 г. се проведе под наслова „Предизвикателствата пред невъзможните професии”. Създавайки пространство за въпроси, за търсене на отговори през практиката на специалистите, поговорихме за възможностите за професионално развитие през психоанализата. Независимо от професионалните полета (педагогика, логопедия, акушерство, медицина, психология, социална работа и т.н.), срещата с психичното страдание ни провокира, накара ни да мислим и да усещаме. За пръв път беше представено българското издание на книгата на Франсоаз Долто “В играта на Желанието”.

2017 г.

Открихме Център за развитие на бебета и деца до 5 г. ``Франсоаз Долто``

Психоаналитичните места за деца са малко в цял свят. За нас беше предизвикателство подобно начинание, което поставяше въпроси около реализирането на приложна психоанализа при работа с деца и родители, за психоанализата в общността. Но опитът по модела на “Зелената къща” ни помогна да доразвием идеята в друг контекст и вече трета година работим по автентични методики и подход.

2017 г.

2018 г.

Дни на Франсоаз Долто 2018

Дни на Франсоаз Долто 2018 „Езикът на бебето и малкото дете“ тази година ни изправи пред множество въпроси, които неизменно провокират, защото без разбиране на страданието-симптом не бихме могли да разберем бебето, детето, юношата, възрастния. „Как е възможно да се случи това отвъд речта, но през езика?“ И „Къде е мястото на специалиста, независимо от неговата професионална област?“ бяха отправните точки, послужили за срещата между теорията и практиката. През клиничния опит, анализ на видео филми и представяне на добрите практики продължихме идеята да е раз-лично и аналитично. А убеждението ни, че понякога четенето между редовете е по-ценно ни накара „да поговорим за…книги“ – представихме „Тъй като нищо няма да кажат. Насилието над бебетата” (Луиз Лабриш), „Думите на малките. Вслушване в децата от детската ясла” (Грасиела Креспен) и „Бебето, детето и техният език” (Моника Богданова). В тазгодишните дни заложихме на предизвикателствата в работата с бебета и малки деца, които неизменно ни карат да се развиваме личностно и професионално.

2018 г.

2019 г.

Дни на Франсоаз Долто 2019

Дни на Франсоаз Долто 2019 Работа в малка група с време за въпроси и развитие на практики.

2019 г.

2020 г.

Дни на Франсоаз Долто 2020

През 2020 г. празнувахме 10 години Дни на Ф. Долто в България! Приятно и естествено, в една среща за споделяне на опит и знания. Краткият филм с участието на Ф. Долто провокира въпроси, които бяха подети от водещите и развити през техния дългогодишен опит и ерудиция. Клод Шодер въведе настоящия контекст и ни накара да се замислим за влиянието на извънредната ситуация върху бебетата и децата. А въпросите от публиката ни дадоха повод да планираме 2021 г., продължавайки с “Каузата на бебетата” и малките деца в България.

2020 г.

2021 г.

Дни на Франсоаз Долто 2021

Дните на Франсоаз Долто бяха под надслов “Майчинство и ранно детско развитие” и се органзираха съвместно с МБАЛ “Надежда”. Основни акценти на събитието бяха практиките за консултиране, подкрепа и психотерапия по време на бременността и изграждане на връзка с бебето вътреутробно, раждането и периода на адаптация на новороденото и неговите родители. Дискутираха се и подходите за намаляване на стреса и подкрепа в развитието на преждевременно родените бебета от психолози, медици и родители, а също така и за адаптиране и изграждане на вяра в семействата на недоносените деца за възстановяването им.

2021 г.

2022 г.

Дни на Франсоаз Долто 2022

На 26 ноемрви отбелязахме дванадесетото издание на Дни на Франсоаз Долто в България – “Думите в тялото на Бебето и на малкото дете”. Съвместно с болница Токуда, Софийски унверситет “Св. Климент Охридски“ (Факултет по педагогика и Философски факултет) отворихме пространство за диалог, подкрепяйки каузата на бебетата и малките деца, съдействайки не само за тяхното разбиране, но и за развитието на специалистите в полето на ранното детство.

2022 г.

2023 г.

Дни на Франсоаз Долто 2023

За поредна, тринадесета, година „Зеленият двор“, в партньорство с Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и СУ “Св. Кл. Охридски“ (Факултет по педагогика), организира Дни на Франсоаз Долто в България, под надслов „Осмели се да възпитаваш“, насочени към родителите. Бе създадено пространство за диалог, въпроси и анализи, съдействайки не само за разбирането на бебетата, на децата, но и за тяхното вписване като можещи човешки същества. Ето и някои от въпросите, които бяха диксутирани: Какво означава да възпитаваш? Какви са родителските трудности днес? За бащите? Развиващи се родители – развиващи се деца? Какво би казала Франсоаз Долто?

2023 г.