За професионалисти

Формиране

Личният опит чрез психотерапия или психоанализа е в контекста на правилото: „Лечителю, излекувай първо себе си!“ и обикновено се предприема когато трудно се изобретяват други механизми за „лечение” и развитие.

Личен опит – формиране

Себепознанието ни помага да усетим кога губим професионализма си, ангажирайки се твърде емоционално. Ако не сме помогнали на себе си – няма как да помагаме на другите.

Психоанализата е психотерапия, която се основава на психоанализата и несъзнаваното, разбирайки симптома като страдание, което трябва да бъде разбрано, а не премахнато.

Провежда се в малки групи и/или индивидуално.

Във Франция е известна практиката на групова работа, водена от психоаналитик, с различни специалисти (юристи, педагози, психолози, социални работници и др.), при която се „обсъждат случаи” – така освен че се дава насока на бъдещото отношение към нуждаещия се, специалистите стават по-сензитивни и се развиват.

Супервизия

Супервизията е призвана да създаде пространство за езика, едно защитено пространство за думите, погледа, жеста и т.н. Тя включва специализирано консултиране и елементи на психотерапия с цел повишаване ефективността на работния процес. Тя:

• подобрява организацията на работа и създава благоприятна работна атмосфера;
• съдейства за повишаване на специфичните компетенции;
• работи върху механизмите на „burn–out” („изгаряне в професията”);
• развива различни умения (екипност, емпатия и т.н.) и сензитивност в процеса на работа.

Основни полета при реализирането на супервизия са:

• затруднения в работата от различно естество – неприемане на ситуацията, активиране на контратрансферни преживяванчия и др.;
• преживявания на (непосилна) отговорност за хората, с които се работи;
• преживявания за безпомощност и обреченост на крайния изход от даден случай;
• професионалната дистанция и границите на компетентност на специалиста;
• взаимоотношения с други специалисти (институции);
• разбиране на процесите на консултиране (психотерапия, социална работа);
• поставяне на конкретни въпроси по даден случай.

Супервизорът не оценява, не дава рецепти и предписания за последващата работа – той слуша и прави така, че супервизираният да чува своите думи, да си дава сметка за преживяванията, които провокира срещата със страданието, затруднението и болката.

Ролята на супервизора е двустранна и изисква както личен практически опит, така и професионализъм, свързан с умението да се поддържа трансфера, да се спазва професионалната дистанция – от една страна е обучаващ, а от друга – работи с преживяванията на обучаваните, дава им думи без да „нахълтва” в личното пространство, да навлиза в тяхната житейска история и да се съблазнява от властта, която му дава позицията.

Супервизорът е специалист със значителен професионален (практически) опит, който преминава и през собствената си анализа (или часове личен опит, в зависимост от работната парадигма), обикновено психотерапевт.

Насочена е към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.
Супервизия се провежда и със специалисти човешки ресурси, кариерни консултанти, които се срещат с различни проблеми на работата в екипи, организационното развитие и култура. Организационната психоанализа дава отговор на механизмите, проявата на вътрешнопсихичните конфликти и отражението им в група.

Обучения

• Ранна диагностика и превенция на аутизма.
• Мултисензорният принцип при работа с деца.
• Мултисензорната стая – концепция, подходи и адаптация.
• Пиктограмите – мета език на детето.
• Психотерапевтична работа с преждевременно родени бебета.
• Психоанализа с бебета.
• Жестомимика за бебета.
• Храненето като общуване – (как?) да разберем бебето и детето.

Насочени са към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.

Могат да се провеждат индивидуално или групово, като продължават с определен период супервизия.

Следдипломна квалификация

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Квалификационен документ: на успешно завършилите курсисти се издава удостоверение от СУ „Св. Климент Охридски“.

Научни ръководители:

проф. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова