Развитие на личностния жизнен потенциал

Въпросът за професията, работата и кариерата е въпроса за вписването в света (на Възрастните) през труда като фундаментална човешка дейност. Докато при юношите професията е вплетена в идеята за постигане на икономическа независимост, идентичност и необходимата раздяла с родителите, при децата тя може индиректно да се проследи в играта.

В Зеления двор играта не е елемент от програмите за анимация на свободното време – нашата концепция се основава на психоаналитичния подход и продуктивната дейност – играта е забавление, но и учене, което развива личностния потенциал и талант на детето. В страни като Германия и Франция напрмер, „насочването” към определена професия започва от детската градина, като по този начин се държи сметка за историята на детето, за неговата автентична житейска ситуация. Защото изборът на професия не е изолиран избор, тя е другото име на Живота.

„Пътят, по който личността се само-осъществява и (по библейски) има възможност “да п(р)огледне в себе си”, действайки. Да (се научиш да) изпитваш удовлетворение, да съ-преживяваш себе си, да знаеш кой си и кой е родът ти, да си част от нещо и да (можеш да) създаваш връзки – все крайъгълни камъни, “цамбурнати” в желанието на родителите да (се)продължат (в) историята (си). А именно тази лична история се прелива в професионалната – те вървят като нишки на един и същ конец. И са скачените съдове, които пълнят усещането за Щастие”. (Богданова, М., К. Тодорова. Професионалното ориентиране и консултиране през симптома като стратегия. С., 2015.)

Ученето е преживяване през опита, което ние съпровождаме през свободата в рамката и провокирайки развитието на онова, което детето носи у себе си.