Ранна детска психоанализа при хиперактивните деца

Това, което липсва като информация е какво всъщност води до хиперактивността. Някак си все се акцентира върху лечението, медикаментите, дори има твърде крайни, струва ми се, твърдения, че е генетично заболяване, че е медицинско… Няма сериозни научни данни за това, пък и в моята практика съм видяла как едно хиперактивно дете всъщност поставя въпроси – да влезе в кабинета, да направи всичко “нагоре с краката“, както казват, или да се опита да излезе през балкона, защото така е решило в един момент – това не означава проблем с мозъка. Това означава проблем с психичното или нещо в средата, което не може да бъде понесено, прието и разбрано от него и от родителите. Детето просто ни показва нещо, което не разбира, но усеща.

Естествено има телесен момент за хиперактивността, естествено храните влияят – това е важно. Храната може да помогне, но ако едно дете яде по два шоколада на ден, няма как да говорим за психично в случая, а по-скоро – защо родителите причиняват това на детето си. Но това, което за мен и за разбирането на психоанализата е основното – какво е довело до това? Какво всъщност означава това хипердвижение. И защо трябва да го лекуваме? Ако някое дете има този импулс и се справя добре, докъде трябва да кажем това е проблем? Не се лекува на всяка цена.