Книгите за възпитание и образование на децата

Търсенето, вътрешните пориви на хората да намерят себе си всъщност е свързано с този вътрешен труд, вътрешното упорство да намерим себе си, да си отговорим на въпроса какво означава родителството, какво означава ранно детско развитие, а в последните години – какво всъщност означава бебешкия период.

Не мисля, че има конфликт между концепциите за ранно детско развитие. Мисля, че може да разделим книгите и подходите на най-общо два: едните, които обещават бързи резултати, нещо от утре, рецепта в стил „няма невъзможни неща, просто прочетете, направете тези четири-пет неща и всичко вкъщи с детето Ви, ще бъде наред.“ Това е една псевдо наука, която напоследък се вихри, но тя идва от Запада – този американски модел, който обещава, без някак си да насърчава хората да погледнат навътре. И другите книги, които ни карат да мислим. Това са книги, които ние можем да видим – а всъщност, според психоанализата и философията разбира се, ние можем да видим само онова, което носим вътре в себе си. И опасно, бих казала, е само тогава, когато една книга ни насочи да сме част от някаква „гуровистка“ тенденция и някой, който обещава нещо, което никога не може да бъде постигнато. Но следвайки психоанализата – всеки има право на своите грешки и на своите страдания. В този смисъл, и лошата книга е част от един път, който всеки трябва да извърви, а всъщност истината е някъде там. И както знаем, тя вероятно е една.