Децата чуват още от утробата. Това отдавна не е новина

Всеки човек от момента на зачатието е източник на собственото си желание да живее.

Долто показва за първи път доколко човек от първите дни на своя живот се стреми към самоусъвършенстване чрез речево общуване със заобикалящия го свят. Ако ние говорим с детето за него самото, за всичко, което се случва наоколо, информираме го за него и другите, то непременно ще чуе. Ако бебето е болно и му обясним какво му е и какво ще се случи с него, то състоянието му няма да се влоши. Обаче, ако ние нищо не му обясним, неговото състояние ще се задълбочи.

Силата и оригиналността на нейната теория е в това, че тя показва доколко човешкото същество от първите дни на живота си се стреми към самоутвърждаване чрез речево общуване със заобикалящия го свят. Съвсем малкото дете се стреми към речта, то отваря своята уста не само, за да приеме храната. Трябва да  слушаме” тази отваряща се устичка, желаеща да „вкуси” информация от диалога с нас, толкова силно, колкото иска да вкуси и майчиното мляко. То иска “да изпие информацията“ заедно с млякото на майката. Детето идва на този свят анатомично, генетично и социално предразположено към това, за да говори. С помощта на зрението, обонянието и осезанието детето възприема света около себе си. Но само думата, отправена към него е онова средство, което позволява на детето да причисли (да съ-отнесе) себе си към хората.