ИДЕЯ
Франсоаз Долто
Франсоаз Долто
Франсоаз Долто (1908–1988) е педиатър, психоаналитик, последовател на Ж. Лакан. Тя отстоява позицията, че няма деца, а има хора и че ценността на детството в общото развитие на човека е от особено значение. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на 20 в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан е водил в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.
Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.
В течение на 5 г. Долто води предавания по френското радио, в които беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма, което води до толкова силно влияние на Долто върху родителите, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето.
Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция.
В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя често утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма (известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни).
Именно върху тези идеи, тя създава и модел на “Зелената къща”, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на Закона, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора на земята.
Под влиянието на идеите на Долто в европейските страни възниква движение, ръководено от Мари-Франс Бланко (ученик и сътрудник на Долто), което постулира идеята за възстановяване на връзката между хората, лишени от свобода и техните деца.