Изоставянето на деца - превенция и алтернативи

Много е трудно да се пише книга за специалисти, работещи в сферата на грижа за деца и семейства с идеята, че може да бъде прочетена и от същите тези семейства – през цялото време си задавах въпроса за езика и неговото разбиране, за “превода” и превеждането през идеите на психоанализата.

Търсех и отговор на въпроса: “Защо всъщност изоставянето е “страшна тема”, дори неприятна за много хора?”. Дали защото в живота на всеки един от нас е имало поне две? Дали защото често приемаме раздялата като (болезнено) изоставяне? Дали защото съзнанието ни не може да приеме изоставянето на (беззащитно) бебе? Дали защото не можем да си представим коя жена би изоставила бебето си след 9 месеца на заедност? Дали защото самите ние сме (из)оставяли и усещаме (несъзнавано) вина? Само един от тези въпроси би направил темата страшна.

Предлагам Ви едно пътешествие през страшната, в смисъл на невероятна, интересна тема за изоставянето на деца, пътешествие, през което ще дадем различни гледни точки, ще направим анализи и конкретни изводи. Ще преминем и през спекулациите с образа на родителите взели това решение – “лошите хора, чието  поведение е неоправдано” и необяснимо.

В книгата се прави опит да бъдат разбрани тези родители и да се изведат отговорите на въпроса: “При какви обстоятелства те биха продължили да се грижат за своето дете?”. Това неминуемо води и до следващия: “Какво е необходимо да бъде направено на държавно, социално и професионално ниво?”. Отговорите търсим също през погледа на лекари, акушерки, социални работници, психолози, рехабилитатори, приемни родители, осиновители, родители на деца с увреждания и др.