Синергия

Психоанализата е доказала своето приложение в медицинската практика през клиничния опит, описан от автори като З. Фройд, Ф. Долто, Д. Уиникът, М. Сежер и др. Етиката на психоанализата е свързана с убеждението, че изходът от болестта е в пациента, в страдащия. Ролята на психоаналитика е да го съпроводи през неговите симптоми-изобретения, да “отвори” пространство за думите, гледайки на него като на Субект. Психоаналитичната практика се базира на хипотезата, че ефектите от говоренето, адресирано към новороденото (дефиниращи неговото място в конфликта на две истории, от които то се появява) ще позволят да запомни някои елементи и по този начин ще му помогне да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието. Дотогава страданието е ограничено в локуса на неговото тяло.

Необходима е взаимовръзка между медицинския (през синергията между неонатология и неврохабилитация) и психоаналитичния подход, който отчита ролята на несъзнаваното, работи с архаичното и дава думи на страданието, водещо началото си от бременността, раждането и първите дни на неизвестност: “В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език” (Долто, 2006).

Синергия (синергизъм) произлиза от гр. συνεργία – syn (заедно) и ergos (действащ, действие) и означава “съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки агент (фактор). Ефект 1 + 1 = 3“ (Речник на думите в българския език).

Литература:

Богданова, М. Психоанализа в медицинската практика. Юбилейна Петнадесета Национална конференция на общопрактикуващи лекари и педиатри с международно участие, 2014.

Богданова, М., Иван Чавдаров. Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с преждевременно родени бебета. КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ДЕТСКА НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО, 2014.