За преждевременно родените бебета


Преживяванията в неонатологията оказват влияние върху развитието на бебето, а по-късно и на детето – раздялата с майката и бащата, ситуацията на реанимация, манипулациите в условията на спешност, храненето със сонда, спринцовка… Всичко това поставя редица въпроси пред бебето, които то задава чрез тялото си – отказ от хранене или прекалена “жажда за храна”, апатия или прекалена възбудимост, отпуснатост, травматична реакция на шум, допир, движение. Това са само някои от сигналите-страдание, чието разбиране не е по силите на родителите – те имат друга мисия (да създадат усещане за сигурност, условия за адаптация и да настроят сетивата си за разкодиране на бебешките послания-реч).

“В една къща бебетата и кучетата знаят всичко” – казва Ф. Долто, а в практиката психоаналитикът разпознава ефектите върху развитието и здравето на бебето, детето от липсата на думи (или прекаленото говорене), липсата на стимулация или свръх стимулацията, от тъгата на майката и затрудненията на бащата, реакциите на близки и роднини, на всички около него.

В България няма практика за психоанализа на бебета поради липса на подготвени специлисти, традиции и разпознаваемост ролята на психоаналитика отвъд тази на психолога, психотерапевта и психиатъра. От друга страна, психоаналитиците, работещи с бебета са единици за страната

Стаята е предназначена за деца от 0-18 мес. (орофациална стимулация и хранене) и 18 мес.-3 г. (сензорно развитие), които съвместно със своите родители ще имат възможност да развиват умения, да експериментират и да получат професионален съвет.

Целта е да бъде насочено вниманието на родителите както към орофациалното стимулиране на бебето, така и към психичните механизми, свързани с храненето (избор, поносимост, желание-отказ, отношението към храната като общуване).

В свободна (почти домашна атмосфера), семейството ще може да премине през своята тревога, свързана с храненето и сензорното развитие на детето, да разбере неговите послания, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава.

В среда, в която всичко е език, родителите ще могат да наблюдават бебето/детето и да анализират неговото поведение, собствените си реакции и връзката между тях.

Работата с преждевременно родени бебета по посока превенция е свързана с преживяванията на родителите и на бебето по време на бременността, в неонатологията, храненето със сонда, спринцовка и преминаването към гърда/биберон. Въпросът за избор на вкусове и включване на детето в храненето като в естествен процес, носещ удоволствие е основен акцент в работата на специалистите. От друга страна – храненето като общуване поставя редица въпроси, които могат да бъдат инсталирани в защитеното пространство на споделяне.

Пренаталният период и дните след раждането оказват влияние върху сензорното развитие на бебето/детето. Именно в стаята за сензорно развитие родителите ще имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

В този смисъл, работата е екипна – специалист и психоаналитик, от чието взаимодействие зависи реализирането на комплексен, цялостен подход.

Към кого е насочена?

Стаята е предназначена за деца от 0-18 мес. (орофациална стимулация и хранене) и 18 мес.-3 г. (сензорно развитие), които съвместно със своите родители ще имат възможност да развиват умения, да експериментират и да получат професионален съвет.

Работата с преждевременно родени бебета по посока превенция е свързана с преживяванията на родителите и на бебето по време на бременността, в неонатологията, храненето със сонда, спринцовка и преминаването към гърда/биберон. Въпросът за избор на вкусове и включване на детето в храненето като в естествен процес, носещ удоволствие е основен акцент в работата на специалистите. От друга страна – храненето като общуване поставя редица въпроси, които могат да бъдат инсталирани в защитеното пространство на споделяне.

Пренаталният период и дните след раждането оказват влияние върху сензорното развитие на бебето/детето. Именно в стаята за сензорно развитие родителите ще имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

В този смисъл, работата е екипна – специалист и психоаналитик, от чието взаимодействие зависи реализирането на комплексен, цялостен подход.

Пренаталният период оказва влияние върху сензорното развитие на бебето. Още в утробата, сетивата му се развиват, но най-интензивно този опит се доизгражда след раждането. Усещанията помагат на бебето да се структурира като личност, да придобива все повече контрол над собственото си тяло, да придобива ясна представа какво му харесва и какво не през взаимодействието с родителите и средата. Именно в стаята за сензорно развитие родителите имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

Прилагането на мултисензорния прицип при бебета и малки деца провокира усещания, чрез които се вписват и се чувстват приети в света. Стимулират се тактилността (допира, запознаването с нови предмети и материи, усещане за натиск, температура, болка),вестибулация (реакциите на баланс и чувството за движение, равновесие), проприоцепция (усещането за „позиция,” за положение в пространството), слух (реагиране на звуци, умение за правилно долавяне, разпознаване, преобразуване), вкус (долавяне, разпознаване, обработване на различни вкусове и консистенции, не-желание за прием на определени храни, обособяване на вкусовете) обоняние (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на различни миризми), зрение (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на видяното).

Как помага?

Работата през и със сетивата подпомага правилното възприемане на информация и дава увереност на родителите във връзката им с бебето – през сензорното развитие се разбират посланията, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава. Подпомага се общуването в този най-ранен период, като се достига до спокойствие на родителя, че разбира своето бебе. По този начин се „върви” към преодоляването на затруднения, свързани с храненето, обогатява се сетивния опит на бебето/малкото дете и плавното му адаптиране към нови преживявания чрез експериментиране и провокацията на желанията и интересите.
Екип от експерти педиатри-неонатолози е на разположение когато имате въпроси за здравето на своето бебе, дете.
Техният дългогодишен опит и професионализъм са гаранция за избор на подходящо лечение и профилактика.
Клиничното наблюдение, проследяване и консултиране са насочени към цялостното невро-психо-физическо развитие.
Изключително важни в отглеждането на бебето и детето са превенцията и профилактиката, свързани с медико-социална активност и здравословен начин на живот – основна насока на нашите усилия.

В ранното детство и особено в периода до 3-годишна възраст движението се развива заедно със сензорните преживявания и усещания на бебето и малкото дете.

Миризмите, допирът, жестовете, позата на тялото, вкусовете, различните багри и шумове им помагат да формират усещания и представа за света и да се впишат в него. Сетивата са път към опознаване не само на себе си, но и на Другия, към случването на срещата.. Именно движението е инструмент, чрез който диалогът е възможен – детето експериментира, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, поставяйки тялото си в разнообразни ситуации, но и в баланс с желанието на Другия.

В една специфична среда специалистът разплита връзката между движението-език, тактилността-език и тялото-език. Движението и сетивните преживявания дават увереност на детето и залагат сигурна основа, върху която бебето и малкото дете развиват основни умения, свързани както с координация, концентрация, внимание, мислене, памет, така и със себе-усещането.

Как помага?

Развиват се и се провокират:

  •  двигателното и сензорното развитие;

  •  езиково-говорното развитие;

  • адаптацията като умение;

  • проговарянето;

  • схемата и образа на тялото;

  • представите за лимитите на тялото и движението;

  • преживяването на различни емоции;

  • пространствено-времевата ориентация.

Към кого е насочена?

Към деца от 7-8 месеца до 7-8 години, които имат въпроси около движението, сетивата, тялото си, трудно им е да започнат да лазят и да се изправят.

Към родители, които имат желание да подпомогнат сензорно-моторното развитие на детето си.

Как се провежда?

След срещата с родителите се изготвя индивидуална програма, която може да бъде 3,6,9 или 12 месеца. Тъй като стаята за сензорно-моторно развитие разкрива връзката между тялото и движенията, а също така дава пространствена и времева представа на детето. Програмата може да бъде терапевтична или обучително-развиваща. Съчетани са различни пространства, в които специалистът е патньор на детето в изследване на себе си и света.

Възможни са индивидуални или групови сесии, в зависимост от целите и потребностите на детето.

+ Психоанализа

Преживяванията в неонатологията оказват влияние върху развитието на бебето, а по-късно и на детето – раздялата с майката и бащата, ситуацията на реанимация, манипулациите в условията на спешност, храненето със сонда, спринцовка… Всичко това поставя редица въпроси пред бебето, които то задава чрез тялото си – отказ от хранене или прекалена “жажда за храна”, апатия или прекалена възбудимост, отпуснатост, травматична реакция на шум, допир, движение. Това са само някои от сигналите-страдание, чието разбиране не е по силите на родителите – те имат друга мисия (да създадат усещане за сигурност, условия за адаптация и да настроят сетивата си за разкодиране на бебешките послания-реч).

“В една къща бебетата и кучетата знаят всичко” – казва Ф. Долто, а в практиката психоаналитикът разпознава ефектите върху развитието и здравето на бебето, детето от липсата на думи (или прекаленото говорене), липсата на стимулация или свръх стимулацията, от тъгата на майката и затрудненията на бащата, реакциите на близки и роднини, на всички около него.

В България няма практика за психоанализа на бебета поради липса на подготвени специлисти, традиции и разпознаваемост ролята на психоаналитика отвъд тази на психолога, психотерапевта и психиатъра. От друга страна, психоаналитиците, работещи с бебета са единици за страната

+ Бебешка стая за хранене

Стаята е предназначена за деца от 0-18 мес. (орофациална стимулация и хранене) и 18 мес.-3 г. (сензорно развитие), които съвместно със своите родители ще имат възможност да развиват умения, да експериментират и да получат професионален съвет.

Целта е да бъде насочено вниманието на родителите както към орофациалното стимулиране на бебето, така и към психичните механизми, свързани с храненето (избор, поносимост, желание-отказ, отношението към храната като общуване).

В свободна (почти домашна атмосфера), семейството ще може да премине през своята тревога, свързана с храненето и сензорното развитие на детето, да разбере неговите послания, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава.

В среда, в която всичко е език, родителите ще могат да наблюдават бебето/детето и да анализират неговото поведение, собствените си реакции и връзката между тях.

Работата с преждевременно родени бебета по посока превенция е свързана с преживяванията на родителите и на бебето по време на бременността, в неонатологията, храненето със сонда, спринцовка и преминаването към гърда/биберон. Въпросът за избор на вкусове и включване на детето в храненето като в естествен процес, носещ удоволствие е основен акцент в работата на специалистите. От друга страна – храненето като общуване поставя редица въпроси, които могат да бъдат инсталирани в защитеното пространство на споделяне.

Пренаталният период и дните след раждането оказват влияние върху сензорното развитие на бебето/детето. Именно в стаята за сензорно развитие родителите ще имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

В този смисъл, работата е екипна – специалист и психоаналитик, от чието взаимодействие зависи реализирането на комплексен, цялостен подход.

Към кого е насочена?

Стаята е предназначена за деца от 0-18 мес. (орофациална стимулация и хранене) и 18 мес.-3 г. (сензорно развитие), които съвместно със своите родители ще имат възможност да развиват умения, да експериментират и да получат професионален съвет.

Работата с преждевременно родени бебета по посока превенция е свързана с преживяванията на родителите и на бебето по време на бременността, в неонатологията, храненето със сонда, спринцовка и преминаването към гърда/биберон. Въпросът за избор на вкусове и включване на детето в храненето като в естествен процес, носещ удоволствие е основен акцент в работата на специалистите. От друга страна – храненето като общуване поставя редица въпроси, които могат да бъдат инсталирани в защитеното пространство на споделяне.

Пренаталният период и дните след раждането оказват влияние върху сензорното развитие на бебето/детето. Именно в стаята за сензорно развитие родителите ще имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

В този смисъл, работата е екипна – специалист и психоаналитик, от чието взаимодействие зависи реализирането на комплексен, цялостен подход.

+ Мултисензорна стимулация и терапия

Пренаталният период оказва влияние върху сензорното развитие на бебето. Още в утробата, сетивата му се развиват, но най-интензивно този опит се доизгражда след раждането. Усещанията помагат на бебето да се структурира като личност, да придобива все повече контрол над собственото си тяло, да придобива ясна представа какво му харесва и какво не през взаимодействието с родителите и средата. Именно в стаята за сензорно развитие родителите имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

Прилагането на мултисензорния прицип при бебета и малки деца провокира усещания, чрез които се вписват и се чувстват приети в света. Стимулират се тактилността (допира, запознаването с нови предмети и материи, усещане за натиск, температура, болка),вестибулация (реакциите на баланс и чувството за движение, равновесие), проприоцепция (усещането за „позиция,” за положение в пространството), слух (реагиране на звуци, умение за правилно долавяне, разпознаване, преобразуване), вкус (долавяне, разпознаване, обработване на различни вкусове и консистенции, не-желание за прием на определени храни, обособяване на вкусовете) обоняние (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на различни миризми), зрение (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на видяното).

Как помага?

Работата през и със сетивата подпомага правилното възприемане на информация и дава увереност на родителите във връзката им с бебето – през сензорното развитие се разбират посланията, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава. Подпомага се общуването в този най-ранен период, като се достига до спокойствие на родителя, че разбира своето бебе. По този начин се „върви” към преодоляването на затруднения, свързани с храненето, обогатява се сетивния опит на бебето/малкото дете и плавното му адаптиране към нови преживявания чрез експериментиране и провокацията на желанията и интересите.
+ Лечение и профилактика
Екип от експерти педиатри-неонатолози е на разположение когато имате въпроси за здравето на своето бебе, дете.
Техният дългогодишен опит и професионализъм са гаранция за избор на подходящо лечение и профилактика.
Клиничното наблюдение, проследяване и консултиране са насочени към цялостното невро-психо-физическо развитие.
Изключително важни в отглеждането на бебето и детето са превенцията и профилактиката, свързани с медико-социална активност и здравословен начин на живот – основна насока на нашите усилия.
+ Сензорно–моторно развитие

В ранното детство и особено в периода до 3-годишна възраст движението се развива заедно със сензорните преживявания и усещания на бебето и малкото дете.

Миризмите, допирът, жестовете, позата на тялото, вкусовете, различните багри и шумове им помагат да формират усещания и представа за света и да се впишат в него. Сетивата са път към опознаване не само на себе си, но и на Другия, към случването на срещата.. Именно движението е инструмент, чрез който диалогът е възможен – детето експериментира, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, поставяйки тялото си в разнообразни ситуации, но и в баланс с желанието на Другия.

В една специфична среда специалистът разплита връзката между движението-език, тактилността-език и тялото-език. Движението и сетивните преживявания дават увереност на детето и залагат сигурна основа, върху която бебето и малкото дете развиват основни умения, свързани както с координация, концентрация, внимание, мислене, памет, така и със себе-усещането.

Как помага?

Развиват се и се провокират:

  •  двигателното и сензорното развитие;

  •  езиково-говорното развитие;

  • адаптацията като умение;

  • проговарянето;

  • схемата и образа на тялото;

  • представите за лимитите на тялото и движението;

  • преживяването на различни емоции;

  • пространствено-времевата ориентация.

Към кого е насочена?

Към деца от 7-8 месеца до 7-8 години, които имат въпроси около движението, сетивата, тялото си, трудно им е да започнат да лазят и да се изправят.

Към родители, които имат желание да подпомогнат сензорно-моторното развитие на детето си.

Как се провежда?

След срещата с родителите се изготвя индивидуална програма, която може да бъде 3,6,9 или 12 месеца. Тъй като стаята за сензорно-моторно развитие разкрива връзката между тялото и движенията, а също така дава пространствена и времева представа на детето. Програмата може да бъде терапевтична или обучително-развиваща. Съчетани са различни пространства, в които специалистът е патньор на детето в изследване на себе си и света.

Възможни са индивидуални или групови сесии, в зависимост от целите и потребностите на детето.

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Научни ръководители:

доц. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова

×
Програма

9.00 – 10.00 ч. Лекция „Родилен дом. Естествено раждане”

Какво ще научите:

– признаци на настъпващото раждане;

– кога да тръгнем към болница, кои документи трябва да бъдат с нас;

– каква е организацията в болница при приемането ни в отделение;

– физиология и етапи на раждането;

– план за раждане и с кого да го обсъдим.

10.00 – 10-15 ч. почивка

10.15 – 11.00 ч. Лекция „Подготовка за родилния дом”

Какво ще научите:

– какво да сложим в чантата за болница – необходими и важни принадлежности;

– как да организираме отиването ни в болница, за близките и как да ни съдействат;

– какво е необходимо да оставим вкъщи, за да ни посрещнат близките спокойно;

– какво ще е необходимо за бебето в болницата и в първите дни вкъщи.          

11.00 – 11.15 ч.  Гимнастика с Швейцарски топки

11.15 – 12.00 ч. Лекция ”Обезболяване по време на раждане”

Какво ще научите:

– физиология на болката;

– немедикаментозни методи за обезболяване – техники на дишане, релаксация, масаж, акупресурни точки и др. методи;

– медикаментозно обезболяване при различните етапи на раждането – видове упойки.

12.00 – 13.00 ч. Обяд – приготвяне на пълноценна храна с кълнове и домашен хляб.

13.00 – 14.00 ч. Лекция „Особености на новороденото – първи грижи в родилния дом и у дома”

Какво ще научите:

– физиологични особености на новороденото;

– кое е важно за първите мигове на живота;

– как да се погрижим за бебето;

– някои неразположения, за които не трябва да се безпокоим – физиологична жълтеница, еритем и др.

– емоционални нагласи и общуване.

14.00 – 14.15 ч. Почивка, кафе пауза с ароматерапия

14.15 – 15.00 ч.  Лекция „Кърменето – Защо? Кога? Как?”

Какво ще научите:

– как да се подготвим за успешно кърмене;

– защо е важно да закърмим рано нашето бебе – ползи за новороденото и за майката;

– пози за кърмене – как да бъде удобно и на двамата;

– физиология на къменето – какво се променя в първите дни, седмици, месеци;

– как да кърмим по-дълго – възможности да усилим лактацията и да я задържим поне до 1 година;

– за ролята на семейството в подкрепа на кърменето;

– връзване на слинг, носене на бебето и кърмене в слинга.

15.00 – 15.30 ч. Йога за бременни и гимнастика за укрепване на тазовото дъно

15.30 – 16.30 ч. Лекция „Къпане и хигиена на бебето. Грижа за кожата“

Какво ще научите:

– как да се приготвим за къпането на бебето – за водата, стаята, хавлийката, козметиката и т.н;

– къпане на бебето преди да е отпаднал пъпния остатък – особености и правила;

– къпане на бебето след падане на пъпа;

– тоалет на седалището при смяна на пеленките;

– тоалет и грижа за пъпа – третиране и пазене от инфектиране;

– почистване на очичките, ушите и нослето;

– грижата за кожата, избор на козметични продукти.

×