С. Ненчев: Новината вече е факт – „Зеленият двор” и в гр. Варна?
М. Богданова: Работим по това повече от година и се надявам скоро да се похвалим с мястото. Ангажирани са много хора с тази кауза, но без усилията на д-р Екатерина Вълчева и на доц. д-р Емануела Мутафова нищо нямаше да се случи.
С. Ненчев: Защо? Пак този въпрос! Всичко ли направихте в София, че чак Варна сега!
М. Богданова: Не знам дали всичко и кое е всичкото… идеите изискват постоянна работа, а после идва тяхното следване. Като плодното дръвче – не знаеш кога ще роди, но си в очакване, защото знаеш, че е плодно и се грижиш за него.
С. Ненчев: Каква е историята?
М. Богданова: Няма да стане бестселър от това… както всяко начало – в срещата на Желанието и търсенето. Има и други практики за посрещане на бебета, деца и техните семейства, но продължавам да съм лоялна към Ф. Долто, доразвивайки я в български контекст. Срещнах хора, които вярват, че тази работа е важна и има смисъл.
С. Ненчев: Значи ли, че във Варна има психоаналитици, които ще се ангажират?
М. Богданова: Не, няма. Психоаналитиците сме основно в София. Ще поема супервизията и развитието на екипа, който постепенно ще се формира психоаналитично. Това е естественият път за създаване на подобна практика. Те ще имат стажове, ще преминат начални обучения – има си стандарти и ние ги следваме.
С. Ненчев: Ще трябва да живеете във Варна известно време. Какво ще стане с Центъра за бебета и деца Ф. Долто?
М. Богданова: Не, няма да се наложи. Ще ми е трудно в началото, разбира се, но това е Пътят. В това историческо време сме в България – зората на психоанализата.
С. Ненчев: Пак ли ще бъде частна инициатива или са ангажирани държавни структури? Споменава се и Френския културен институт?
М. Богданова: Инициира се от Медицинския университет във Варна, който има партньори на различни равнища. Ще следваме същата философия (която в София успяваме да реализираме само петъците) – 5 дни в седмицата, безплатно за семействата. Френският културен институт поема разходите на г-жа М. Сежер и на г-жа М-К. Лазник, които ще бъдат основни лектори в октомврийска конференция, с която официално ще представим начинанието.
С. Ненчев: Не успяхте да ги доведете в София през май, сега през октомври във Варна!
М. Богданова: Не е въпрос на успяване, а на знания за намиране на финансиране – не съм силна в тези неща се оказва. Но ето, дойде време.
С. Ненчев: Каква ще е тяхната роля сега?
М. Богданова: Това, че не идват в България не означава, че не работим заедно през последните години – даже напротив. Г-жа Лазник има много какво да ни каже за откриването на ранния детски аутизъм, а г-жа Сежер – за работата с бебета и малки деца. Предстоят и други начинания, но едно-по-едно. Не само те, но и организацията „La cause des bebes” е ангажирана с работата в България. Това е привилегия, но и отговорност.
С. Ненчев: А защо „Зеленият двор”, а не „Зелена къща”?
М. Богданова: Ще бъде с различно име, трябва ни още малко време. Трябва да има свой дух и живот, да е дело и на екипа, който ще работи там. Започнахме с връзката със „Зеленият двор” като историческо развитие на идеята, да дадем началото, но скоро ще бъдем по-конкретни.
С. Ненчев: Трудностите?
М. Богданова: Надявам се, че са преодолими. Това, което може да ме откаже не са трудностите, а усещането, че не се прави това, което смятам за професионално, че се изкривява идеята.
С. Ненчев: Има ли риск?
М. Богданова: Винаги има риск, но това е част от порастването и живеенето. В този случай смятам, че имам основание да съм оптимист.
С. Ненчев: Дано!
М. Богданова: Не се оставяме на „Дано!”. Надеждата ни е в делата. За да ни познаят…