Участие във форум за родители “Развитие, грижа, общуване и права на детето по време на бременност, детска и юношеска възраст – съвременни подходи и приложения в ежедневния живот“. Практически семинар, на които взеха участие над 200 души.
Доцент Богданова представи темата “Пренаталност и грижа за новороденото“, предизвиквайки редица въпроси. Акценти в експозето бяха: Какво означава психоанализа и кога се предприема среща с психоаналитик? Какво усеща и преживява бебето в утробата? Каква е ролята на първия един час след раждането за връзката майка-бебе? Каква е ролята на бащата? Има ли мултисензорност във всяка среда и как да я изобретим? Има ли перфектни родители и какво означава да са “достатъчно добри”?
Участие в VІI Национална конференция по психотерапия с доклад на тема: “Психоанализа с (преждевременно родени) бебета”.
Пред представители на различни терапевтични школи беше представена практиката на психоаналитика в родилно и неонатологично отделение, връзката между пренаталност и психоанализа, очертавайки специфично професионално поле, което има своите особености и изисква психоанализата да бъде изобретена в контекста на организацията и в екипност с останалите специалисти. Беше изведена историята на българския опит, който започва през 2011 г. и с подкрепата на френските психоаналитици М. Сежер, Г. Кацаров, Анемари Хамад, Назир Хамад, Силвиан Джампино, Мари-Кристин Лазник, Клод Шодер, Катрин Долто, етологът Мари-Клер Буснел).
Участие в V национална конференция по “Спешна педиатрия“ с доклад на тема: “Мултисензорен принцип и синергизъм при работата с бебета и деца с церебрална парализа“.
Пред 300 лекари бе отворено пространството за размисъл върху пресечните точки между медицината и психоанализата, като форумът е историческо събитие по Пътя за започване на подобен диалог. Вниманието беше насочено върху възможност за строене на мостове между психичното и телесното през екипността и отчитане на страданието като симптом отвъд физиологията. Това, което са правили в други държави лекарите-психоаналитици (като Д. Уиникът, Ф. Долто и самият З. Фройд), обединявайки знанието през професионалната си подготовка, у нас изисква време и усилия на много нива, сензитивност и търсене на отговори. Надеждата е да се инсталира диалог между две колосални науки, с цел да се разбере по-добре пациента и да се разпознае страданието, което би направило по-ефективно лечението.
Тези престижни форуми в различни полета дадоха възможност не само да се говори за Бебето и Детето като за Субекти със собствени Желания, през идеите на Ф. Долто, но и да се популяризират идеите на психоанализата. Като последовател на Зелената къща, Зеленият двор прие това предизвикателство, събирайки съмишленици.