С. Ненчев: Дойде време за въпросите в края на годината. Обичайното време за равносметка.
М. Богданова: За мен и екипа ми това време е всеки ден, но да – РОЖДЕСТВО иде. И за идеи.
С. Н.: Всъщност, доцент Богданова или вече професор? Имаме ли новина?
М. Б.: Да, все още доцент.
С. Н.: Още не е минал срокът за резултатите?
М. Б.: Мина. 2 гласа „ЗА”, 5 „Против” и след последвало гласуване на научния съвет на Факултета по педагогика – 8 „ЗА”, 5 „Против” и 9 „Въздържал се”. Явно новите идеи се приемат по-бавно отколкото предполагах.
С. Н.: Мисля да сменим началната тема на интервюто и да продължите…
М. Б.: Не-не, няма нужда. Това е само вметка към Рождеството… (смее се)…във всеки смисъл… Когато нещо се случи по този начин – има пътища за промяна после. Цената на свободата си струва, особено когато идеите не са погубени.
С. Н.: Мисля, че това е важно и трябва да разкажете повече…
М. Б.: Дори и сега, в момента се чудя трябва ли да говоря… но да, не е нужно да се правя, че не съществува. Част от историята ми е опитът да продължа напред – със самочувствие, с работа, която надхвърля многократно изискванията за подобна академична длъжност. Давала съм си сметка, че съм твърде млада за подобна крачка, но съм вярвала, че именно работата и каузата са доказателство за стойността на науката, която правя и практиката, която развивам. Оказа се, че има и друго…
С. Н.: Трябва ми малко време, за да осмисля какво казвате…
М. Б.: Нищо ново – пише го в Библията. Един е повече от единадесет и 30 сребърника са си 30 сребърника.
С. Н.: Това е направо… търся думата… скандално! Как сте?
М. Б.: Жива – в пряк и в преносен смисъл. Човек съм, разбира се, че емоциите ме заляха в началото, беше неочаквано. Но тъй като титлата не е била цел – няма драма. Има планове и още работа. Сега, седмица по-късно, чувствата са амалгама от покой и адреналин… или не, амалгамата е токсична… потича царска вода…нали знаете, тя е тази, която разтваря злато и платина… явно са си помислили, че съм пресъхнал кладенец, а то…
С. Н.: Очаквате ли подкрепа от организации, ще активирате ли общественото мнение?
М. Б.: Не-не! Няма да инициирам подобни процеси. Има други механизми.
С. Н.: Съд!?
М. Б.: Не съм сигурна, колебая се, защото е загуба и на енергия, и на време. Всичко беше така режисирано, че трудно може да се намери пролука, подготвено е до фини детайли.
С. Н.: Но какъв е проблемът всъщност?
М. Б.: Официално – психоаналитичният ми поглед върху проблематиката в полето на социалната работа с деца и семейства. Според 5-та членове на научното жури, няма директна връзка и заглавията на двете ми монографии не са директно по темата. Неофициално – тепърва ще разбирам.
С. Н.: Но това наистина е абсурд! Има организации, които работят в социалното през психоанализата, не могат ли да Ви подкрепят. Гилдията?
М. Б.: Не, в Университет механизмите са други. Има научно жури и вътрешни процеси.
С. Н.: Кое жури ще анулира постиженията Ви?! Те са безспорни! Нали това въведохте в България!
М. Б.: Вие май се вълнувате повече от мен…
С. Н.: А Вие сте твърде спокойна за подобна ситуация!
М. Б.: Една загубена битка не е загубена война! Даже не е и битка, защото не беше спортсменска. Беше опит, за който не съм подозирала, че ще ми се случи в този живот. А и какъв шанс да усетиш как да ти подрежат стеблото означава да ти подсилят корените! Всъщност да, тъгата дойде от предателството на човек, който съм смятала за учител. При това публично и в последния момент, с наслада. Но и това не е нещо кой знае какво – случва се постоянно. Важното е после какво. Важно е, че идеите, каузата не могат да бъдат убити. Всъщност това ме кара да не отдавам голямо значение на ситуацията. Ще опитам отново, разбира се. Не като реванш, а заради принципите.
С. Н.: Къде могат да се прочетат тези рецензии? Сигурно имате и право на отговор?
М. Б.: На сайта на Факултета по педагогика. Не ми беше позволено да се качат отговорите*. Беше ми казано, че процедурата е прецедент и няма подобна практика. Имам още един опит и ще видим. Но има две експертизи, които дават и друг прочит. Не защото са позитивни го казвам. Уважавани експерти изказват друго мнение.
С. Н.: Това възможно ли е в 21 век? Какво става с Факултета по педагогика?
М. Б.: То винаги е било възможно. Яворов е бил изгонен от Народния театър, Славейков от библиотеката… въпросът е как това да те кали, а не да останеш само ко-кали.
С. Н.: Мисля, че имате ангажимент към работата, която вършите да не бъдете толкова пасивна.
М. Б.: Кой е казал, че ще съм пасивна! Имам добри съветници, приятели. А и има хора, които проявиха смелост и застанаха не зад мен толкова, колкото зад принципите. Това също е отговорност и дава хоризонти.
С. Н.: Как спят тези хора, като знаят какво са направили!
М. Б.: Вероятно добре, смятайки, че са постъпили правилно. Няма значение. Важно е ние как спим. Предлагам да продължим с началото.
С. Н.: Последно – не разбирам как като сте психоаналитик не сте разбрала какво се крои. Как не сте се защитила предварително или не сте предприела други действия.
М. Б.: Аз съм психоаналитик в друга среда и познавам други процеси. Тези не съм ги мислила… но да, има вероятност да съм подценила ситуацията. Драмата на всеки идеалист. Но и да не я бях – сигурно пак така щях да постъпя. Не правя компромиси и съм упорита в отстояването на идеи, което може да се тълкува като амбиция и наглост дори.
С. Н.: Нали в Университета всеки развива свое поле! Нали младите хора трябва да бъдат учени да откриват и да са смели.
М. Б.: Да, точно на това ги уча… нали беше последно…
С. Н.: След тази буря какво има значение за Вас?
М. Б.: Каквото и преди нея. Плюс още открития, за които се надявам да дойде време.
С. Н.: Върху какво работите сега?
М. Б.: Едно заглавие „Въпросът за тялото в клиничната практика”, а „Обиталища” си чака ред в издателство.
С. Н.: Обиталища?
М. Б.: Да, стихосбирка. По-различна от „Чуденици”, струва ми се по-дълбока даже.
С. Н.: Не-не, мисля да спрем дотук. След това начало… да оставим хубавото за следващото интервю?
М. Б.: Кое му е лошото сега? Така изглежда докато не разбереш как ти нарежда пъзел. И както казвам на студентите: „В живота няма трудности, а предизвикателства”. Ще е лицемерно да не го живея така говоренето.
С. Н.: И все пак! Трябва да направите нещо!
М. Б.: Да, имам две заглавия с директна връзка по темата на конкурса. И свободата да пиша заради удоволствието. Царска вода не бликва лесно…
С. Н.: Стана ясно какви са плановете…
М. Б.: Не е ясно. И в това е чаруването на случването… има една песен, с която преминах тези дни – „Край на света”, на Лили Гелева и Мартин Костадинов… да си измислиш края на света и да полетиш… красива метафора за много поводи.
С. Н.: Моята песен е друга като Ви слушам, но…
М. Б.: Между Рождество и Възкресение ще се окаже, че времето е колкото (Го) искаш… Светли празници!
* Отговорите на рецензиите и становищата на научното жури можете да прочетете тук