Светозар Ненчев: доц. Богданова, как избрахте темата за Дните на Франсоаз Долто в България тази година? „(как) Работата с бебета и малки деца ни провокира…“ – между въпросите и отговорите ли?
Моника Богданова: Много точно! Надявам се тази година да продължим в стил „заедно търсим отговори“, а не „моноспектакъл“. Разбира се, ще има отправни точки, но въпросите са важни, за да се стигне до автентичния професионализъм.
С. Н.: Казвала сте, че това се отглежда.
М. Б.: Да, аудиторията се отглежда, връзката се отглежда… всъщност както всяко нещо, на което държиш – то се о(т)глежда, за да има усещане за себе си. След стадия на огледалото.
С. Н.: А каква е целта?
М. Б.: Каузата на бебетата и малките деца, разбира се. Цяла година работим усилено за развитие идеите на Ф. Долто и има какво да бъде представено – не само защото ние го правим, а защото е постижение на идеи, които имат и своето място в науката.
С. Н.: Какво имате предвид?
М. Б.: Ние сме първите, които реализираме адаптация и ранна социализация, правейки място за живеене на деца в специфична среда, каквато е Центърът за развитие на бебета и деца до 5 г. „Франсоаз Долто“. Освен това и работата с малки деца в риск от аутизъм или вече диагностицирани. Имаме немалко деца, чиито родители са казвали: „Знаем, че не може да се очаква повече от „такива деца“, но се надяваме да ни помогнете“. Повтарят „такива деца“, защото така са им казали. А след време се оказва друго.
С. Н.: Всъщност, прекратихте инициативата за безплатни консултации за превенция на риск от аутизъм? Защо?
М. Б.: Причините са много. Но нямах усещане, че е добре за развитието на психоанализата с бебета. Семействата идваха „за още едно мнение“ или „защото нищо няма да им струва“. А това е тежка работа, много фина, изисква много ресурси. Не може да бъде „на сергията от услуги“.
С. Н.: Как ще стане тогава? Семействата трудно ще се сетят, че психоанализата е възможно решение.
М. Б.: Затова разчитам на педиатрите – те са тези, които трябва да разчетат психичното страдание възможно най-рано и да насочат към специалист. Срещите ми с тях стават все по-плътни и интересни. Усилията ми през последните вече 9 години да търся връзката психоанализа – медицина изглежда имат смисъл.
С. Н.: Така няма да станете скоро професор – къде е връзката със социалната работа?
М. Б.: (смее се) Там където е пресечната точка между теорията и практиката. Психоанализата е възможна теория за реализиране на социална работа. Но да, през годините най-малко социални работници са идвали на Дните на Ф. Долто. И съм ги питала защо. Причините не са по-различни от тези, които съм установила в монографията си още през 2009 г. – текучество, работещите в отделите „Закрила на детето“ са на границата на невъзможното, възнаграждението е унизително (минимално), а работата е повече от алтруистична, разболяваща. Надявам се да има силна социална политика, система и професионализъм, които да позволят на повече социални работници да се формират според професионалните стандарти на дадена теоретична парадигма. Сега това е непосилно и в сферата на добрите пожелания. Педагозите обаче все повече (се) питат.
С. Н.: За кого са Дните тази година тогава?
М. Б.: За търсещите, но и за вече идентифициращите се с идеите на психоанализата – педагози, логопеди, психолози, лекари, специални педагози, ерготерапевти, психотерапевти, юристи… Надявам се да е началото на формиране на група, която да работи за развитие на психоанализата с бебета и малки деца. Ще разкажа и да видим дали ще има живот сега или трябва още да се изчака. Работата в картели е част от развитието на всеки специалист и мисля, че е дошло време да започна да мисля за устойчивост, за да се включват постепенно повече хора.
С. Н.: Ще правите група?
М. Б.: Ще създам възможност, а дали ще се случи – времето ще покаже. Ще ми се да концентрирам усилията си в определени хора и практики, които да се развиват психоаналитично.
С. Н.: Още едно ОБИТАЛИЩЕ?
М. Б.: Харесвам тази дума… обиталище. На езика на психоанализата това означава удържащо пространство, в което, без да подражаваш, се развиваш и си-в-себе си.
С. Н.: За това ли става дума в „Обиталища“? Ще я представите ли на Дните?
М. Б.: Не, но може да стане повод за анализи. Това е книга в бял стих за работата на психоаналитика и Пътят към-по-дълбокото.
С. Н.: А въпросът за тялото?
М. Б.: Е въпросът за душата, за психичното. Как се мислят, преплитат, разплитат е било интересно още за Аристотел. Опитала съм се да систематизирам знание и да го развия през психоанализата и собствената си практика. Книгата е резултат от натрупан опит, но и от срещи с колеги. За „Векът на психоанализата“ бях избрала да говоря за отелесяване на бебето, но в кореспонденцията с проф. Орлин Тодоров грешката се оказа вярна – отелесяване или оТТелесяване? Така ще се появи един текст за отелесяването, което може да оТТелеси. А след „Дните на психологичната помощ в болнична среда“, на които бях по покана на д-р Велислава Донкина, допълних още малко в частта „болното тяло и смъртното тяло“ – в реанимацията на бебета и реанимацията на възрастни се оказа, че няма разлика: страдащо тяло в-при-съда и в риск от насилие на думите, бележещи. И двата форума са резултат от оличностено Желание и е приятно да си сред съмишленици, с които е възможен диалог.
С. Н.: И сега Дните!
М. Б.: После лятното училище по психоанализа, което тази година е под надслов „Прием и слушане на детето в институция“, традиционно във Варна. Случват се интересни неща.
С. Н.: Казахте Варна. Как се развива „Зеленият морски двор“?
М. Б.: Както се е развивала идеята на Долто за „Зелената къща“ в Париж – трудно, но устойчиво, надявам се. Мястото е разпознаваемо вече със своята визия и подход. Това, което чух от родител при последното си ходене е показателно: „Най-сетне разбрах, защо казвахте, че тук е различно. Различно е!“. Хората, ангажирани на различни нива с идеята, упорито я следват и нещата се случват. Колкото повече работя там, толкова повече се питам как и дали да променим нещо във формата тук, в София. Ясно е, че не може да е резултат от усилията само на една организация и при това без подкрепа на община. Още малко ще помисля, но е дошло време за промяна.
С. Н.: Пак работа!
М. Б.: Какво друго? Нали и Фройд го е казал – здрави сме, когато можем да обичаме и да изпитваме удоволствие от това, което правим. И да си откажем това удоволствие когато е в-повече, бих добавила.
С. Н.: Успех!