С. Ненчев: доц. Богданова, сега пък стихоплетство?!
М. Богданова: Словоплетство… а всъщност чуденици… в по-чудата на думите, променящи значенията и живота.
С. Ненчев: Имате предвид Лакан, Долто?
М. Богданова: Да, връзката между психичното и думите, през Желанието и несъзнаваното.
С. Ненчев: Как един психоаналитик пише в рими?
М. Богданова: Малко са в рима, повечето са по-скоро в стил хайку, но не съвсем… Така пише психоаналитикът – мислейки словото. Това не е стихосбирка, а част от опита ми с думите – те са моя инструмент.
С. Ненчев: Изповед?
М. Богданова: Не, или не в този смисъл на лична изповед. Те са уловени мигове, резултат от наблюдението ми на света, на хората… на живота. Доразвити през тази форма на словото. Но може да стане и монография от тях. В моята работа, словото има особено звучене – не само това на пациента, но и на аналитика. Та, написаното е провокация да повървим към дълбокото на значенията.
С. Ненчев: Пак бягате от личното.
М. Богданова: Не бягам! Тези слова не са лични, но са о-личностени. Не съм лирическата героиня. Едва като ги прочетох повторно, осъзнах, че са за живота като такъв, за човешкостта. Книжката не е планирана и търсена като резултат – сама дойде. Имах колебания дали да я из-дам… да я пре-дам на тези, които имат отношение към думите. Или да си остане между нас. Но ме убедиха. Не разбирам много от поезия и ми трябваха доказателства.
С. Ненчев: Като за човек, който не е писал никога е направо невероятно.
М. Богданова: Не е. Всичко има история и е започнало някъде. Всяко усилие дава плод, но си има и цена… като с всяко нещо, което може да разцъфти. Писала съм в юношеството, но далеч не така.
С. Ненчев: И все пак – кое Ви вдъхнови?
М. Богданова: Животът… вътрешен и външен. А може би и срещата между тях…
С. Ненчев: Този път каква Ви е целта? Каква би могла да бъде? Нали всичко е около каузата за бебетата и децата?
М. Богданова: Срещата със силата на речта, която става език, защото продължава да живее в тялото, мислите, действията. И това да си представим какво му е на бебето, на детето в този д-ум-овъртеж, как чутото става негово по невидими нишки, правещи живот. Много от тях са игра с двузначието на изказа и посланията.
С. Ненчев: А каква е провокацията в по-широк контекст?
М. Богданова: Мисля си все повече, работейки с деца, които проговарят на английски език без да е проблем вече дори и за учителите… това е катастрофа – културна, социална, психична… един народ се асимилира тихо, но устойчиво през езика, а ние някак станахме твърде толерантни към чуждия език, претендиращ да е универсален. Така си анулираме ориентирите – не само между нас си, но и към себе си. Огледайте се! Естествено е дори надписите на заведения, автобуси, билбордове (красива българска дума!) да не са на родния ни език. Какво е ако не отделяне от родовостта… чуждо-поклонничество… не може да няма последици от това.
С. Ненчев: Сигурно Ви е отнело доста време да ги напишете… имате дългогодишен опит.
М. Богданова: Не, като писане беше за… две седмици. Но да, като прозрения е с натрупване.
С. Ненчев: Какво планирате за тази книга?
М. Богданова: Нищо! Както с всяка. По-скоро мисля да бъде като покана за с-мисъл в пространства, в които съм ангажирана.
С. Ненчев: Ще кажете ли някое, което Ви е любимо?
М. Богданова: Не, разбира се! Не е нужно да става дума за мен, аз съм само повода, възможността за търсещите да намерят още един начин да по-мислят. И да изобретят своето.
С. Ненчев: И все пак! Не може да няма някое, на което се зарадвахте, на това, че сте се сетила…
М. Богданова: На всяко едно! Радост от силата и от корените, от дълбочината и про-зренията, от това да те изненада нещо, което ти е било пред очите.
С. Ненчев: Като казахте, всеки да си намери своето – не Ви ли е страх, че ще Ви обвинят в екстравагантност и претенция?
М. Богданова: Не, не… никой не може да ти вземе твоето си. Това е нещо, в което вярвам и с което съм успявала да преглътна някои Франкенщайнчета… без да се разболея от лошата храна. Нямам претенция, но надявам се в тези страници да има потенция.
С. Ненчев: Няма да Ви питам какво следва…
М. Богданова: Попитайте ме… следват Дните на Долто и изненада, на която скоро ще й дойде времето. Имаме новина!
С. Ненчев: Още една стихосбирка?
М. Богданова: Може да се каже! Но само като метафора…