Съвременните научни изследвания все повече доказват гъвкавостта на детския мозък и условността на границите за очаквани резултати в развитието. Никой не знае какъв възрастен ще бъде детето и единственото, което можем да направим е да му се доверим и да го съпроводим в откритието на живота, за да стане този, който носи в себе си.
Концепцията се основава на последователността и преходността на процесите:
Адаптация ⇔ социализация ⇔ развитие = разгръщане на детския потенциал
Методите са авторски, адаптирани и защитени на различни нива, свързани със сензорно моторно развитие, ограмотяване, ученето чрез опита, превенцията на нарушения в развитието и др.
Науките са в синергизъм – психоанализа, медицина, педагогика, логопедия, кинезиология.
Практическата приложност на неформалното образование и социалната работа също имат своето място – отново разбирани през психоанализата.
Науката ни помага да мислим – развиваме я и апробираме различни идеи.