С. Ненчев: доц. Богданова, как избрахте заглавията за тази година – „Насилието над бебетата” и „Думите на малките”.
М. Богданова: Както всяка година и тази сме готови за Дните на Ф. Долто в България. Доверих се на избора на д-р Сежер, с която продължаваме заедно да работим за каузата на бебетата и децата.
С. Ненчев: Преводачите?
М. Богданова: За вече 8 години идеята ни срещна с много хора – съмишленици. Преводачите са тези, които ни превеждат от един език към друг и държат нишката със смисъла. Вяра Любенова и Искра Митева са нашите водачи.
С. Ненчев: Защо насилието над бебетата?
М. Богданова: Имах притеснения, че тази книга може да се окаже без читатели, но само ако насилието се разбира директно. Всъщност, освен философският и психоаналитичен контекст, книгата провокира да мислим глобално – насилието на недоизказаното…
С. Ненчев: Изглежда малко… сякаш не на място… в нашата действителност все едно сме си решили всичко, та сега и това!
М. Богданова: Разчитаме на това, че за последните години сме създали аудитория, която търси, пита и анализира, прави връзки. Да, текстът на места е труден, но знанието изисква усилия. Всъщност за Франция това не е нова тема, текстът е от 2008 г. и не е дебат, а размисли, доклади от конференция.
С. Ненчев: А другата? Детската ясла, градината?
М. Богданова: Актуална тема – не само заради дебатите в България, а и заради липсата на достатъчно подготвени психолози там, на система и разбиране за психичното. Тази книга е част от фундамента на работата в „Зеленият двор”, ние я живеем. Знам колко е трудно и къде са „подводните камъни”, но сме доказателство, че не е невъзможно. Идеите са постижими, но само от екип, решил да се развива, да мисли психоаналитично и да има психоаналитик, който да участва. Другото са импровизации, при това рискови, струва ми се.
С. Ненчев: Намерихте ли думата за ясла и градина? Малко е като плевня, място за животни..
М. Богданова: Английската дума за ясли е day care center (детски дневен център), френското crèche (детско заведение). Историята във Франция започва през 1840 г. и стремежът е да предизвика уюта от Рождество – тези ясли Христови. Всъщност, това е място за социализация, за открития, опит и развитие. Градина е добра метафора, стига възрастните да не смятат, че децата-цветя имат нужда само от поливане. Звучи малко безпомощно, а и е натоварено със страхове, фантазии за лоши жени, които не обичат децата и ги карат да се хранят. Между другото, французите използват думата „да ядат”, не да се „хранят” – има разлика.
С. Ненчев: С какво са интересни книгите?
М. Богданова: За всеки с нещо си, надявам се. Знанието е между редовете.
С. Ненчев: Питам се… откъде намирате енергия?
М. Богданова: Не съм сама… каузата не може да бъде на един човек само. Благодарна съм, че около мен има хора, които не се щадят и не се питат за ползата. И харесвам историчността – да знам, че продължавам нещо. Опорите са важни и хората преди нас, до нас – откривателите… започвайки от Фройд до днес. Не е много популярен този подход, защото живеем във времена на нарциси – всеки откривателства.
С. Ненчев: Остава да направите подобно място – долтонианско.
М. Богданова: Надявам се съвсем скоро…