За професионалисти


Личният опит чрез психотерапия или психоанализа е в контекста на правилото: „Лечителю, излекувай първо себе си!“ и обикновено се предприема когато трудно се изобретяват други механизми за „лечение” и развитие.

Личен опит – формиране

Себепознанието ни помага да усетим кога губим професионализма си, ангажирайки се твърде емоционално. Ако не сме помогнали на себе си – няма как да помагаме на другите.

Психоанализата е психотерапия, която се основава на психоанализата и несъзнаваното, разбирайки симптома като страдание, което трябва да бъде разбрано, а не премахнато.

Към кого е насочено?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.

Как се провежда?

В малки групи и/или индивидуално.

Във Франция е известна практиката на групова работа, водена от психоаналитик, с различни специалисти (юристи, педагози, психолози, социални работници и др.), при която се обсъждат случаи” – така освен че се дава насока на бъдещото отношение към нуждаещия се, специалистите стават по-сензитивни и се развиват.

Супервизията е призвана да създаде пространство за езика, едно защитено пространство за думите, погледа, жеста и т.н. Тя включва специализирано консултиране и елементи на психотерапия с цел повишаване ефективността на работния процес. Тя:

  • подобрява организацията на работа и създава благоприятна работна атмосфера;

  • съдейства за повишаване на специфичните компетенции;

  • работи върху механизмите на burnout” (изгаряне в професията”);

  • развива различни умения (екипност, емпатия и т.н.) и сензитивност в процеса на работа.

Основни полета при реализирането на супервизия са:

  • затруднения в работата от различно естество – неприемане на ситуацията, активиране на контратрансферни преживяванчия и др.;

  • преживявания на (непосилна) отговорност за хората, с които се работи;

  • преживявания за безпомощност и обреченост на крайния изход от даден случай;

  • професионалната дистанция и границите на компетентност на специалиста;

  • взаимоотношения с други специалисти (институции);

  • разбиране на процесите на консултиране (психотерапия, социална работа);

  • поставяне на конкретни въпроси по даден случай.

Супервизорът не оценява, не дава рецепти и предписания за последващата работа – той слуша и прави така, че супервизираният да чува своите думи, да си дава сметка за преживяванията, които провокира срещата със страданието, затруднението и болката.

Ролята на супервизора е двустранна и изисква както личен практически опит, така и професионализъм, свързан с умението да се поддържа трансфера, да се спазва професионалната дистанция – от една страна е обучаващ, а от друга – работи с преживяванията на обучаваните, дава им думи без да нахълтва” в личното пространство, да навлиза в тяхната житейска история и да се съблазнява от властта, която му дава позицията.

Супервизорът е специалист със значителен професионален (практически) опит, който преминава и през собствената си анализа (или часове личен опит, в зависимост от работната парадигма), обикновено психотерапевт.

Супервизия – процес на професионално (и личностно развитие) на специалист, който обсъжда своята практика и преживяванията си с по-опитен. Тя не е психотерапия, казаното не се оценява – търсят се механизмите и се анализират процесите. Практикува се индивидуално или групово, с външен за дадена организация експерт-супервизор, с дългогодишен опит и практика.

Към кого е насочена?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.

Супервизия се провежда и със специалисти човешки ресурси, кариерни консултанти, които се срещат с различни проблеми на работата в екипи, организационното развитие и култура. Организационната психоанализа дава отговор на механизмите, проявата на вътрешнопсихичните конфликти и отражението им в група.

  • Ранна диагностика и превенция на аутизма.
  • Мултисензорният принцип при работа с деца.
  • Мултисензорната стая – концепция, подходи и адаптация.
  • Пиктограмите – мета език на детето.
  • Психотерапевтична работа с преждевременно родени бебета.
  • Психоанализа с бебета.
  • Жестомимика за бебета.
  • Храненето като общуване – (как?) да разберем бебето и детето

Към кого са насочени?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др

Как се провеждат обученията?

Могат да се провеждат индивидуално или групово, като продължават с определен период супервизия.

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Квалификационен документ: на успешно завършилите курсисти се издава удостоверение от СУ „Св. Климент Охридски“.

Научни ръководители:

проф. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова

+ Формиране

Личният опит чрез психотерапия или психоанализа е в контекста на правилото: „Лечителю, излекувай първо себе си!“ и обикновено се предприема когато трудно се изобретяват други механизми за „лечение” и развитие.

Личен опит – формиране

Себепознанието ни помага да усетим кога губим професионализма си, ангажирайки се твърде емоционално. Ако не сме помогнали на себе си – няма как да помагаме на другите.

Психоанализата е психотерапия, която се основава на психоанализата и несъзнаваното, разбирайки симптома като страдание, което трябва да бъде разбрано, а не премахнато.

Към кого е насочено?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.

Как се провежда?

В малки групи и/или индивидуално.

Във Франция е известна практиката на групова работа, водена от психоаналитик, с различни специалисти (юристи, педагози, психолози, социални работници и др.), при която се обсъждат случаи” – така освен че се дава насока на бъдещото отношение към нуждаещия се, специалистите стават по-сензитивни и се развиват.

+ Супервизия

Супервизията е призвана да създаде пространство за езика, едно защитено пространство за думите, погледа, жеста и т.н. Тя включва специализирано консултиране и елементи на психотерапия с цел повишаване ефективността на работния процес. Тя:

  • подобрява организацията на работа и създава благоприятна работна атмосфера;

  • съдейства за повишаване на специфичните компетенции;

  • работи върху механизмите на burnout” (изгаряне в професията”);

  • развива различни умения (екипност, емпатия и т.н.) и сензитивност в процеса на работа.

Основни полета при реализирането на супервизия са:

  • затруднения в работата от различно естество – неприемане на ситуацията, активиране на контратрансферни преживяванчия и др.;

  • преживявания на (непосилна) отговорност за хората, с които се работи;

  • преживявания за безпомощност и обреченост на крайния изход от даден случай;

  • професионалната дистанция и границите на компетентност на специалиста;

  • взаимоотношения с други специалисти (институции);

  • разбиране на процесите на консултиране (психотерапия, социална работа);

  • поставяне на конкретни въпроси по даден случай.

Супервизорът не оценява, не дава рецепти и предписания за последващата работа – той слуша и прави така, че супервизираният да чува своите думи, да си дава сметка за преживяванията, които провокира срещата със страданието, затруднението и болката.

Ролята на супервизора е двустранна и изисква както личен практически опит, така и професионализъм, свързан с умението да се поддържа трансфера, да се спазва професионалната дистанция – от една страна е обучаващ, а от друга – работи с преживяванията на обучаваните, дава им думи без да нахълтва” в личното пространство, да навлиза в тяхната житейска история и да се съблазнява от властта, която му дава позицията.

Супервизорът е специалист със значителен професионален (практически) опит, който преминава и през собствената си анализа (или часове личен опит, в зависимост от работната парадигма), обикновено психотерапевт.

Супервизия – процес на професионално (и личностно развитие) на специалист, който обсъжда своята практика и преживяванията си с по-опитен. Тя не е психотерапия, казаното не се оценява – търсят се механизмите и се анализират процесите. Практикува се индивидуално или групово, с външен за дадена организация експерт-супервизор, с дългогодишен опит и практика.

Към кого е насочена?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др.

Супервизия се провежда и със специалисти човешки ресурси, кариерни консултанти, които се срещат с различни проблеми на работата в екипи, организационното развитие и култура. Организационната психоанализа дава отговор на механизмите, проявата на вътрешнопсихичните конфликти и отражението им в група.

+ Обучения
  • Ранна диагностика и превенция на аутизма.
  • Мултисензорният принцип при работа с деца.
  • Мултисензорната стая – концепция, подходи и адаптация.
  • Пиктограмите – мета език на детето.
  • Психотерапевтична работа с преждевременно родени бебета.
  • Психоанализа с бебета.
  • Жестомимика за бебета.
  • Храненето като общуване – (как?) да разберем бебето и детето

Към кого са насочени?

Към всички специалисти в полето на работа с бебета, деца и семейства – психолози, педагози, логопеди, специални педагози, лекари, акушерки, здравни работници и др

Как се провеждат обученията?

Могат да се провеждат индивидуално или групово, като продължават с определен период супервизия.
+ Следдипломна квалификация

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Квалификационен документ: на успешно завършилите курсисти се издава удостоверение от СУ „Св. Климент Охридски“.

Научни ръководители:

проф. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Научни ръководители:

доц. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова

×
Програма

9.00 – 10.00 ч. Лекция „Родилен дом. Естествено раждане”

Какво ще научите:

– признаци на настъпващото раждане;

– кога да тръгнем към болница, кои документи трябва да бъдат с нас;

– каква е организацията в болница при приемането ни в отделение;

– физиология и етапи на раждането;

– план за раждане и с кого да го обсъдим.

10.00 – 10-15 ч. почивка

10.15 – 11.00 ч. Лекция „Подготовка за родилния дом”

Какво ще научите:

– какво да сложим в чантата за болница – необходими и важни принадлежности;

– как да организираме отиването ни в болница, за близките и как да ни съдействат;

– какво е необходимо да оставим вкъщи, за да ни посрещнат близките спокойно;

– какво ще е необходимо за бебето в болницата и в първите дни вкъщи.          

11.00 – 11.15 ч.  Гимнастика с Швейцарски топки

11.15 – 12.00 ч. Лекция ”Обезболяване по време на раждане”

Какво ще научите:

– физиология на болката;

– немедикаментозни методи за обезболяване – техники на дишане, релаксация, масаж, акупресурни точки и др. методи;

– медикаментозно обезболяване при различните етапи на раждането – видове упойки.

12.00 – 13.00 ч. Обяд – приготвяне на пълноценна храна с кълнове и домашен хляб.

13.00 – 14.00 ч. Лекция „Особености на новороденото – първи грижи в родилния дом и у дома”

Какво ще научите:

– физиологични особености на новороденото;

– кое е важно за първите мигове на живота;

– как да се погрижим за бебето;

– някои неразположения, за които не трябва да се безпокоим – физиологична жълтеница, еритем и др.

– емоционални нагласи и общуване.

14.00 – 14.15 ч. Почивка, кафе пауза с ароматерапия

14.15 – 15.00 ч.  Лекция „Кърменето – Защо? Кога? Как?”

Какво ще научите:

– как да се подготвим за успешно кърмене;

– защо е важно да закърмим рано нашето бебе – ползи за новороденото и за майката;

– пози за кърмене – как да бъде удобно и на двамата;

– физиология на къменето – какво се променя в първите дни, седмици, месеци;

– как да кърмим по-дълго – възможности да усилим лактацията и да я задържим поне до 1 година;

– за ролята на семейството в подкрепа на кърменето;

– връзване на слинг, носене на бебето и кърмене в слинга.

15.00 – 15.30 ч. Йога за бременни и гимнастика за укрепване на тазовото дъно

15.30 – 16.30 ч. Лекция „Къпане и хигиена на бебето. Грижа за кожата“

Какво ще научите:

– как да се приготвим за къпането на бебето – за водата, стаята, хавлийката, козметиката и т.н;

– къпане на бебето преди да е отпаднал пъпния остатък – особености и правила;

– къпане на бебето след падане на пъпа;

– тоалет на седалището при смяна на пеленките;

– тоалет и грижа за пъпа – третиране и пазене от инфектиране;

– почистване на очичките, ушите и нослето;

– грижата за кожата, избор на козметични продукти.

×