За бебета и малки деца


Какво представлява психоанализата/психотерапията на бебета и малки деца?

  • null

    Психологът

    Психологът реализира консултантски процес, сертифициран е да провежда диагностика, изготвя документи, изискващи експертно становище на клиничен психолог (ТЕЛК например).

  • null

    Психотерапия

    Психотерапия се реализира когато “става дума за съвсем здраво човешко същество – напълно общително, тъжно, когато има защо, весело, когато играе, заобиколено от приятели и т.н., – което е било травмирано от някакво драматично събитие, ако се знае кога се е случило това събитие и че всичко, което го е предхождало, не е било разрушено…”. (Ф. Долто, 2006).

    Психотерапия се препоръчва например, когато детето е било 9-10 годишно и до дадено травматично събитие (инцидент, смърт в семейството, развод, преместване и т.н.) се е чувствало добре Когато страданието е свързано с много дълбока история, много ранни преживявания (водеща началото си от бременността или от първите години от живота) – тогава е необходима психоанализа.

  • null

    Психоанализа

    Психоаналитикът работи с несъзнаваното (част от нас, която не познаваме). В психоанализата се анализра и обговаря миналото, търсят се причините за страданието и затрудненията.

    Психоанализата е ”лечение на думите” чрез ефектите от говоренето, което ще помогне на новороденото, детето да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието, ограничено и проявяващо се първо ”чрез думите” на неговото тяло (отказ от хранене, хиперактивност, колики, нарушен сън и т.н.).

    При функционирането на психичното нищо не е случайно – всичко, което човек чувства, мисли, фантазира, за което мечтае и което прави, има психичен, несъзнаван мотив (каква работа предпочита, за кого избира да се омъжи, как обича и как получава любов, как общува и от какво изпитва удоволствие). Всичко има значение – това е, което постепенно се разбира в аналитичната ситуация. Всичко „говори“, всичко е обмен на информация, но която не се отнася за днес (или понякога се отнася): това е едно повторение на миналото.

    Работата на психоаналитика е насочена и към ранна превенция на аутизма (до 1 г.).

Как помага?

При разпознаването на симптома и неговото назоваване, страданието сякаш изчезва. Това е сложен и фин процес, в който психоаналитикът разшифрова кодовете на бебето, детето и семейството.

Въпросът за професията, работата и кариерата е въпроса за вписването в света (на Възрастните) през труда като фундаментална човешка дейност. Докато при юношите професията е вплетена в идеята за постигане на икономическа независимост, идентичност и необходимата раздяла с родителите, при децата тя може индиректно да се проследи в играта.

В Зеления двор играта не е елемент от програмите за анимация на свободното време – нашата концепция се основава на психоаналитичния подход и продуктивната дейност – играта е забавление, но и учене, което развива личностния потенциал и талант на детето. В страни като Германия и Франция напрмер, „насочването” към определена професия започва от детската градина, като по този начин се държи сметка за историята на детето, за неговата автентична житейска ситуация. Защото изборът на професия не е изолиран избор, тя е другото име на Живота –

„Пътят, по който личността се само-осъществява и (по библейски) има възможност “да п(р)огледне в себе си”, действайки. Да (се научиш да) изпитваш удовлетворение, да съ-преживяваш себе си, да знаеш кой си и кой е родът ти, да си част от нещо и да (можеш да) създаваш връзки – все крайъгълни камъни, “цамбурнати” в желанието на родителите да (се)продължат (в) историята (си). А именно тази лична история се прелива в професионалната – те вървят като нишки на един и същ конец. И са скачените съдове, които пълнят усещането за Щастие”. (Богданова, М., К. Тодорова. Професионалното ориентиране и консултиране през симптома като стратегия. С., 2015.)

Ученето е преживяване през опита, което ние съпровождаме през свободата в рамката и провокирайки развитието на онова, което детето носи у себе си.

Логопедичната терапия осъществява и превенция по отношение речевото развитие на децата.

Основни насоки на въздействие:

  • подобряване на сензитивността на артикулаторните структури и мимическата мускулатура;

  • профилактика на зъбно-челюстни деформации и артикулаторните нарушения, свързани с тях;

  • стимулиране на координацията дишане-фонация-артикулация;

  • подобряване на контрола върху саливацията;

  • подтискане на патологичните орални автоматизми и стереотипи;

  • стимулиране развитието на функционална вербална и невербална комуникация;

  • развитие на невербална комуникация при неговорещи деца;

  • терапия на постравматични езикови комуникативни дефицити – афазия;

  • обучение в използването на асистивни технологии и алтернативни форми на комуникация.

 

Насочена е към деца при:

  • нарушена артикулация на звуковете – самостоятелно, в сричка, в дума;

  • нарушен фонематичен слух, слухово внимание;

  • езикови нарушения – семантика, прагматика, синтаксис-аграматична реч;

  • нарушения на прозодиката – плавност на речта.

Как се провежда?

В специално оборудван кабинет и чрез специфични логопедични техники за дишане, артикулация, фонация, говор и т.н. През игра, учене през опита, детето неусетно открива гласа си, звуците и ефекта, които възпроизвежда в околните.

Как помага?

Езиково-говорното развитие:

  • подобрява на сензитивността на артикулаторните структури и мимическата мускулатура;

  • профилактика на зъбно-челюстни деформации и артикулаторните нарушения, свързани с тях;

  • стимулира координацията дишане-фонация-артикулация;

  • подобрява контрола върху саливацията;

  • работи върху оралните автоматизми и стереотипи;

  • стимулира развитието на вербална и невербална комуникация.

Арт ателието е форма на неформално образование, при която е важно взаимодействието на детето със средата и следването на неговите интереси, темпове, надграждане над уменията, които е развило до момента. Чрез включването на образователни подходи като експеримент, движение, провокация, арт педагогика и др. се цели развиване на самостоятелност, мислене и заявка на лични потребности, Желания, себе-изява и развитие. Всеки участник работи според собствените си способности и предварително изготвен план. Интерактивното представяне на темите и дейностите допринася значително за обогатяване на опита и провокира активно участие.

В арт ателието се реализира и арт терапията – психотерапия, която използва формите на изкуството, реализира се според определени професионални стандарти от психолог, психотерапевт. Използват се и методи на арт педагогиката – „самостоятелен отрасъл на педагогическите науки, изучаваща закономерностите на възпитанието и развитието на човека чрез възможностите, които предоставят различните видове изкуства” (Терзийска, 2008).

В груповите и индивидуални арт педагогически занимания се използват арт терапевтични техники и материали, които са съобразени с възрастта, интересите, желанията и възможностите на децата. Те нямат диагностична насоченост, а акцентът е върху самия творчески процес на създаване. Не се цели постигането на качествен краен продукт – за детето е от особено значение пътят на учене чрез преживяване.

Водещи са свободния избор на материали и техники и възможността за свободно себеизразяване, което провокира положителни емоции, естетическа наслада и формира качества и умения у децата.

Към кого са насочени?

Към деца в разлчини възрастови групи – от 3 до 9 г.

Как помагат?

Ателието развива личностния жизнен потенциал, стимулира детето в откривателството на света, в адаптацията и провокацията към уменията и способностите, в развитието на талантите.

Ателието развива идеите на неформалното образование (извън работата в кабинет и стандартните методи за обучение), като се създава защитено пространство, в което чрез запознаване, работа с различни видове материали и по различни теми децата имат възможност да усвоят и развият разнообразни умения, да експериментират в различни посоки – със себе си и пространството, да изследват своите търсения, да (си) задават актуални въпроси. В тях се работи и по посока на:

  • надграждане над личния опит на детето в дейностите от социалното ежедневие и в познавателното развитие;

  • усвояване на умения чрез експериментиране, преживяване – детето има възможност да избере материалите, да има водеща роля в процеса на работа;

  • изследване начина на учене на детето, по който най-бързо възприема нова информация;

  • провокиране на творчество и себеизразяване;

  • овладяване на социални модели на взаимоотношения и социално приобщаване;

  • обогатяване на сензорния опит;

  • превантивна роля – агресия, хиперактивност, дезадаптация, сензорна дисфункция, – насока родители, обсъждане, преосмисляне плана на работа.

В ранното детство и особено в периода до 3-годишна възраст движението се развива заедно със сензорните преживявания и усещания на бебето и малкото дете.

Миризмите, допирът, жестовете, позата на тялото, вкусовете, различните багри и шумове им помагат да формират усещания и представа за света и да се впишат в него. Сетивата са път към опознаване не само на себе си, но и на Другия, към случването на срещата.. Именно движението е инструмент, чрез който диалогът е възможен – детето експериментира, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, поставяйки тялото си в разнообразни ситуации, но и в баланс с желанието на Другия.

В една специфична среда специалистът разплита връзката между движението-език, тактилността-език и тялото-език. Движението и сетивните преживявания дават увереност на детето и залагат сигурна основа, върху която бебето и малкото дете развиват основни умения, свързани както с координация, концентрация, внимание, мислене, памет, така и със себе-усещането.

Как помага?

Развиват се и се провокират:

  •  двигателното и сензорното развитие;

  •  езиково-говорното развитие;

  • адаптацията като умение;

  • проговарянето;

  • схемата и образа на тялото;

  • представите за лимитите на тялото и движението;

  • преживяването на различни емоции;

  • пространствено-времевата ориентация.

Към кого е насочена?

Към деца от 7-8 месеца до 7-8 години, които имат въпроси около движението, сетивата, тялото си, трудно им е да започнат да лазят и да се изправят.

Към родители, които имат желание да подпомогнат сензорно-моторното развитие на детето си.

Как се провежда?

След срещата с родителите се изготвя индивидуална програма, която може да бъде 3,6,9 или 12 месеца. Тъй като стаята за сензорно-моторно развитие разкрива връзката между тялото и движенията, а също така дава пространствена и времева представа на детето. Програмата може да бъде терапевтична или обучително-развиваща. Съчетани са различни пространства, в които специалистът е патньор на детето в изследване на себе си и света.

Възможни са индивидуални или групови сесии, в зависимост от целите и потребностите на детето.

Екип от експерти педиатри-неонатолози е на разположение когато имате въпроси за здравето на своето бебе, дете.
Техният дългогодишен опит и професионализъм са гаранция за избор на подходящо лечение и профилактика.
Клиничното наблюдение, проследяване и консултиране са насочени към цялостното невро-психо-физическо развитие.
Изключително важни в отглеждането на бебето и детето са превенцията и профилактиката, свързани с медико-социална активност и здравословен начин на живот – основна насока на нашите усилия.

Обучителните дейности се случват по интерактивен начин, съвместно със специален педагог. Те са насочени към деца на възраст 3-4,5 г. и се осъществяват в следните няколко насоки:

  • развиване и подобряване на фината моторика и сръчността на ръцете през работата с различни материали;

  • изграждане схема на тялото през неговото опознаване в различни ситуации;

  • разширяване на познавателния опит (обогатяване на представите, свързани със света на животните, растенията, ежедневните дейности и т.н.);

  • развиване на когнитивните сфери – мислене, памет, внимание и концентрация, възприятие;

  • времева и пространствена ориентация;

  • изграждане на числови представи;

  • въвеждане на величини (количество, тежест, височина и т.н.), форми и цветове;

  • адаптивни дейности от ежедневието – самообслужване, хигиена и т.н.;

  • превенция на училищни затруднения.

Обучителните дейности в тази възраст са добра предпоставка за разширяване на познанията, необходими за плавния преход към предучилищната подготовка. Това е период за експериментиране, при който детето усвоява базови умения – по естествен начин, но в специална среда.

Към кого са насочени?

Насочени са към деца при:

  • проблеми в ранното педагогическо развитие – усвояване на определени умения, изграждане на представи;

  • затруднения във фината моторика, познавателния опит, когнитивните сфери;

  • липса на усещане за тялото;

  • затруднена адаптация – трудности при общуването с други деца, работата в група, адаптацията в детска градина;

  • откриване на таланти и заложби;

  • опознаване на собственото Аз.

Как се провеждат?

Обучителните дейности се провеждат индивидуално, в специално оборудван кабинет, в който материалите се подбират според интересите на детето и се залага на ученето чрез опита. При необходимост (съобразено с потребностите на детето и индивидуалният план за развитие) се сформира група, в която се цели постигане на самостоятелност, приемане на правила, усвояване на социални умения и работа с друг-и. Груповата работа се структурира под формата на ателие и се провежда по предварително изготвена програма, по теми.

Как помагат?

  • „събужда” и провокира интересите на детето, открива отговора на въпроса: „Кой съм аз?”;

  • разширяват се познавателните способности, фината моторика;

  • стимулират се когнитивните сфери;

  • придобиват се умения, необходими за адаптацията на детето в група;

  • развиват се социални и комуникативни умения

Специалистите провеждат скрининг на детското развитие, след което се провежда високоспециализирана диагностика.

Изготвя се:

  • педагогически профил на развитието;

  • логопедичен статус;

  • профил на сензорното развитие;

  • индивидуален план за развитие.

Към кого е насочена?

Към бебетата и децата, с които ще работи специалист от екипа.

Как помага?

Oчертава цялостна картина на развитието и пътищата за компенсиране на пропуски, дефицити. Дава насока на специалистите и служи за отправна точка в работата, без да бъде абсолютизирана.

Основен метод в диагностиката е първичното-диагностично интервю, което се провежда от психоаналитик.

Училището е мястото, в което детето не само ще учи, но и ще се изгражда като самостоятелна и независима личност. Променят се условията, правилата, изискванията, отговорностите. Именно поради това, освен че подготвяме Детето за бъдещ Ученик, ние плавно го въвеждаме в особеностите на училищния живот и го научаваме да учи и да се забавлява докато учи, да изпитва удоволствие от новото знание, от откривателството, формирайки търпение, последователност и упоритост.

Към кого е насочено?

Насочено е към деца между 4 и 6 г.

Как се провежда?

Индивидуално или групово, по предварителна програма и след диагностика нивото на постиженията.

Ограмотителният процес не само компенсира пропуски в обучението, но и стимулира детето да научава, да разбира защо учи и да прави връзки при усвояването на ново знание, да разбира какво всъщност стои зад знанието – без да възпроизвежда машинално.

Как едно дете учи, учи се как да учи и започва да се справя, въпреки трудностите, как може да прояви упоритост и да заобича ученето, да търси и да пита – това са само някои от въпросите, на които отговаря нашият специалист.

В мулти-сензорната стая се работи по посока на:

  • предизвикване на сетивата;

  • изграждане схема на тялото – знание за собственото тяло и включването му в определена дейност, история;

  • по-ефективно възприемане на сложна сетивна информация;

  • провокиране на интерес и устойчивост на вниманието;

  • решаване на двигателни проблеми чрез взаимодействието със средата и изпълнението на конкретна задача;

  • добро позициониране и позволява степенуване в увеличаването на издържливостта/силата, както и повтаряне на дейностите;

  • работа със страховете;

  • трудна адаптация в нова среда, приемане на правила;

  • интерактивна стая за обучение;

  • релаксация, с цел обработка на информацията, справяне с хиперактивността и др.

Това е пространство, в което съчетанието между движението, работата със сетивата и професионализма на терапевта дава устойчивост на постигнатите резултати и е особено подходящо както за здравии деца, така и за деца със специфични потребности (ДЦП, проблеми от аутистичния спектър, сензорно-интегративна дисфункция, сензорни нарушения, езиково-говорни нарушения, поведенчески проблеми и др.).

Как се провежда?

Мулти-сензорната стая е единствената в България и съчетава по иновативативен начин идеите на психоанализата, релационната психомоторика и мулти-сензорния принцип.

Оборудвана е с уникална техника, стимулираща и сензитивираща сетивата. В нея детето не само експериментира, но и учи как да бъде възрастен.

Как помага?

В мултисензорната стая детето не само компенсира в развитието си, но и се развива – в специфична среда то може да опознава себе си и своето тяло, реакциите си и последиците от действието. Развива се специфична сензитивност и умения за отстояване на граници.

Към кого е насочена?

Бебета и деца (0-3 г.)

Пренаталният период оказва влияние върху сензорното развитие на бебето. Още в утробата, сетивата му се развиват, но най-интензивно този опит се доизгражда след раждането. Усещанията помагат на бебето да се структурира като личност, да придобива все повече контрол над собственото си тяло, да придобива ясна представа какво му харесва и какво не през взаимодействието с родителите и средата. Именно в стаята за сензорно развитие родителите имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

Прилагането на мултисензорния прицип при бебета и малки деца провокира усещания, чрез които се вписват и се чувстват приети в света. Стимулират се тактилността (допира, запознаването с нови предмети и материи, усещане за натиск, температура, болка), вестибулация (реакциите на баланс и чувството за движение, равновесие), проприоцепция (усещането за „позиция,” за положение в пространството), слух (реагиране на звуци, умение за правилно долавяне, разпознаване, преобразуване), вкус (долавяне, разпознаване, обработване на различни вкусове и консистенции, не-желание за прием на определени храни, обособяване на вкусовете) обоняние (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на различни миризми), зрение (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на видяното).

Работата през и със сетивата подпомага правилното възприемане на информация и дава увереност на родителите във връзката им с бебето – през сензорното развитие се разбират посланията, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава. Подпомага се общуването в този най-ранен период, като се достига до спокойствие на родителя, че разбира своето бебе. По този начин се „върви” към преодоляването на затруднения, свързани с храненето, обогатява се сетивния опит на бебето/малкото дете и плавното му адаптиране към нови преживявания чрез експериментиране и провокацията на желанията и интересите.

Деца между 3-6 г.

В ранните периоди на развитие (до 7 г.) детето трупа най-много преживявания, които се нуждаят от качествена преработка, за да може този опит да послужи в ежедневните дейности и да се доразвиват когнитивните процеси на мислене, памет, внимание и концентрация, научаване на причина и следствие.

Опознаването на средата е основно за развиване на личния опит и потенциал, което се случва максимално ефективно в адаптирана сензорна среда, в която се изучава и изследва чрез сетивата, в процеса на игра.

Провокирайки интересите на детето, му се дава възможност да разбира по-лесно речта и да развива комуникативните си умения по естествен начин. Свободата на движение подобрява фините умения и води до по-добра координация на движенията. Постига се пространствена ориентация, което предполага повече самостоятелност и гъвкавост в ежедневните дейности.

Сензорната интеграция е сложен процес на преработка и подреждане на информацията, при който се постига максимално адекватно поведение спрямо средата и околните. Всяко дете има потребност от сензитивна мулти-сензорна стимулация, продиктувана от необходимостта да общува, да “говори” по специфичен начин и да опознава света. Прилагането на сензорно-интегративна терапия позволява на детето да заяви себе си в специфично пространство, превръщайки го в ръководител на случващото се, а не в прицел на случайни и самоцелни интервенции. Терапевтичната среда е подготвена така, че да бъде забавна за детето, което може да експериментира и изобретява своето желание за игра.

Когато на детето предстои проговаряне, има нужда от обогатяване на речниковия запас, общува трудно (при някои форми на ДЦП, езиково-говорни нарушения, проблеми от аутистичния спектър и др.), тогава в подкрепа идва мета-езикът ТОАз (система от пиктограми Така Общувам Аз). Това е единствената подобна система, адаптирана в български условия, създаването на която е съобразено с особеностите на детското развитие, механизмите за проговаряне, в съчетание с мултисензорния принцип и психоаналитичното разбиране за значението на думите и идеите на Франсоаз Долто, която казва, че „Всичко е език”. Общо над 400 пиктограми, разделени по категории, подпомагат връзката между детето и родителите/близките, детето и социалните институции/средата.

Жестомимиката за бебета е възможност за родителите да общуват по различен и интересен начин, забавлявайки се.
Работим по адаптирана система, която включва не само техническото изпълнение на жеста, но и начина на научаване чрез преживяване.

Към кого е насочена?

Пиктограмите са речта, която липсва на детето и често кара родители и специалисти да се чувстват безпомощни. Те са и за всеки, който иска да пре-открие Общуването.

Как помага?

Ефективно общуване и развитие на понятийния апарат, познавателно развитие и удоволствие от комуникацията с друг.

Как се провежда?

След изготвяне на програма и обучение на родителите, на бебето и детето му се предоставя възможност да зададе своя ритъм – колко и какви пиктограми, жестове, в каква среда и условия и т.н. Обучението е през принципа учене чрез преживяване, в естествени, ежедневни ситуации.

Храненето е естествен процес, който обаче често буди редица въпроси – отказ от хранене, непоносимост към храни и консистенции, сукателни и дъвкатели затруднения, трудности в хранителния режим, позиви за повръщане, липса на комуникация при хранене, тревога и т.н. Специалистите консултират и диагностицират уменията на бебето за приемане на течни и твърди храни, развитието на комуникативните умения и общуването в семейството с бебето, детето.

Храненето е общуване и нарушенията му са именно поради нарушенията в общуването с бебето.
Няма злояди, лакоми или “трудни на хранене” бебета – всички те поставят въпроси, за които на хората, грижещи се за тях им е необходимо време и опознаване. Психоаналитикът е този, който може да разгадае трудността на връзката и липсата на удоволствие от храненето, но и страданието на бебето, което то изказва, отказвайки да се храни или преяждайки.

Към кого е насочено?

Към бебета и малки деца, за които храненето е съпътствано с различни въпроси – избор на биберон, на храна, тревога при родителите, неприемане на вода, задавяне и др.

Как помага?

Удоволствието от храненето и храненето като общуване са основните ни принципи. Въпросите на родителите ще бъдат посрещнати професионално – през тялото и душата.

Адаптирали сме международни практики и опит, развивайки собствена, вече реализирана и доказала се система.

Методи:

  • мануален масаж на лицеви точки и зони – въздейства върху тонуса на мимическите и дъвкателните мускулни групи, сензорната интеграция, орално-моторните механизми, обезпечаващи храненето и говора, лицевата експресия, контрола на саливацията;

  • вибраторни стимулации – чрез вибрации с определена честота се въздейства върху мускулния тонус и сензорната интеграция на оралната и фациалната мускулатура. подобрява се трофиката, лицевата експресия, артикулацията на съгласните звукове. Стимулациите се прилагат външно (на лицеви зони) и вътрешно;

  • координация между дишане и преглъщане;

  • сензорна стимулация и терапия;

  • диагностични скали за отношението на бебето, детето към храненето и света.

Работим по специална система за работа с бебета, които имат затруднения при хранене – като терапевтична програма, която въздейства като върху нарушенията на храненето и подпомага формирането на хранителните умения от раждането до 3 години, така и отчитайки психичното на бебето, което има своите Желания. Екипният подход между психоаналитик и специалист следва естественото развитие на хранителните умения и е сензитивен към преживяванията на бебето и майката.

+ Психоанализа

Какво представлява психоанализата/психотерапията на бебета и малки деца?

  • null

    Психологът

    Психологът реализира консултантски процес, сертифициран е да провежда диагностика, изготвя документи, изискващи експертно становище на клиничен психолог (ТЕЛК например).

  • null

    Психотерапия

    Психотерапия се реализира когато “става дума за съвсем здраво човешко същество – напълно общително, тъжно, когато има защо, весело, когато играе, заобиколено от приятели и т.н., – което е било травмирано от някакво драматично събитие, ако се знае кога се е случило това събитие и че всичко, което го е предхождало, не е било разрушено…”. (Ф. Долто, 2006).

    Психотерапия се препоръчва например, когато детето е било 9-10 годишно и до дадено травматично събитие (инцидент, смърт в семейството, развод, преместване и т.н.) се е чувствало добре Когато страданието е свързано с много дълбока история, много ранни преживявания (водеща началото си от бременността или от първите години от живота) – тогава е необходима психоанализа.

  • null

    Психоанализа

    Психоаналитикът работи с несъзнаваното (част от нас, която не познаваме). В психоанализата се анализра и обговаря миналото, търсят се причините за страданието и затрудненията.

    Психоанализата е ”лечение на думите” чрез ефектите от говоренето, което ще помогне на новороденото, детето да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието, ограничено и проявяващо се първо ”чрез думите” на неговото тяло (отказ от хранене, хиперактивност, колики, нарушен сън и т.н.).

    При функционирането на психичното нищо не е случайно – всичко, което човек чувства, мисли, фантазира, за което мечтае и което прави, има психичен, несъзнаван мотив (каква работа предпочита, за кого избира да се омъжи, как обича и как получава любов, как общува и от какво изпитва удоволствие). Всичко има значение – това е, което постепенно се разбира в аналитичната ситуация. Всичко „говори“, всичко е обмен на информация, но която не се отнася за днес (или понякога се отнася): това е едно повторение на миналото.

    Работата на психоаналитика е насочена и към ранна превенция на аутизма (до 1 г.).

Как помага?

При разпознаването на симптома и неговото назоваване, страданието сякаш изчезва. Това е сложен и фин процес, в който психоаналитикът разшифрова кодовете на бебето, детето и семейството.
+ Развитие на личностния жизнен потенциал

Въпросът за професията, работата и кариерата е въпроса за вписването в света (на Възрастните) през труда като фундаментална човешка дейност. Докато при юношите професията е вплетена в идеята за постигане на икономическа независимост, идентичност и необходимата раздяла с родителите, при децата тя може индиректно да се проследи в играта.

В Зеления двор играта не е елемент от програмите за анимация на свободното време – нашата концепция се основава на психоаналитичния подход и продуктивната дейност – играта е забавление, но и учене, което развива личностния потенциал и талант на детето. В страни като Германия и Франция напрмер, „насочването” към определена професия започва от детската градина, като по този начин се държи сметка за историята на детето, за неговата автентична житейска ситуация. Защото изборът на професия не е изолиран избор, тя е другото име на Живота –

„Пътят, по който личността се само-осъществява и (по библейски) има възможност “да п(р)огледне в себе си”, действайки. Да (се научиш да) изпитваш удовлетворение, да съ-преживяваш себе си, да знаеш кой си и кой е родът ти, да си част от нещо и да (можеш да) създаваш връзки – все крайъгълни камъни, “цамбурнати” в желанието на родителите да (се)продължат (в) историята (си). А именно тази лична история се прелива в професионалната – те вървят като нишки на един и същ конец. И са скачените съдове, които пълнят усещането за Щастие”. (Богданова, М., К. Тодорова. Професионалното ориентиране и консултиране през симптома като стратегия. С., 2015.)

Ученето е преживяване през опита, което ние съпровождаме през свободата в рамката и провокирайки развитието на онова, което детето носи у себе си.

+ Езиково-говорно развитие

Логопедичната терапия осъществява и превенция по отношение речевото развитие на децата.

Основни насоки на въздействие:

  • подобряване на сензитивността на артикулаторните структури и мимическата мускулатура;

  • профилактика на зъбно-челюстни деформации и артикулаторните нарушения, свързани с тях;

  • стимулиране на координацията дишане-фонация-артикулация;

  • подобряване на контрола върху саливацията;

  • подтискане на патологичните орални автоматизми и стереотипи;

  • стимулиране развитието на функционална вербална и невербална комуникация;

  • развитие на невербална комуникация при неговорещи деца;

  • терапия на постравматични езикови комуникативни дефицити – афазия;

  • обучение в използването на асистивни технологии и алтернативни форми на комуникация.

 

Насочена е към деца при:

  • нарушена артикулация на звуковете – самостоятелно, в сричка, в дума;

  • нарушен фонематичен слух, слухово внимание;

  • езикови нарушения – семантика, прагматика, синтаксис-аграматична реч;

  • нарушения на прозодиката – плавност на речта.

Как се провежда?

В специално оборудван кабинет и чрез специфични логопедични техники за дишане, артикулация, фонация, говор и т.н. През игра, учене през опита, детето неусетно открива гласа си, звуците и ефекта, които възпроизвежда в околните.

Как помага?

Езиково-говорното развитие:

  • подобрява на сензитивността на артикулаторните структури и мимическата мускулатура;

  • профилактика на зъбно-челюстни деформации и артикулаторните нарушения, свързани с тях;

  • стимулира координацията дишане-фонация-артикулация;

  • подобрява контрола върху саливацията;

  • работи върху оралните автоматизми и стереотипи;

  • стимулира развитието на вербална и невербална комуникация.

+ Арт-ателиета

Арт ателието е форма на неформално образование, при която е важно взаимодействието на детето със средата и следването на неговите интереси, темпове, надграждане над уменията, които е развило до момента. Чрез включването на образователни подходи като експеримент, движение, провокация, арт педагогика и др. се цели развиване на самостоятелност, мислене и заявка на лични потребности, Желания, себе-изява и развитие. Всеки участник работи според собствените си способности и предварително изготвен план. Интерактивното представяне на темите и дейностите допринася значително за обогатяване на опита и провокира активно участие.

В арт ателието се реализира и арт терапията – психотерапия, която използва формите на изкуството, реализира се според определени професионални стандарти от психолог, психотерапевт. Използват се и методи на арт педагогиката – „самостоятелен отрасъл на педагогическите науки, изучаваща закономерностите на възпитанието и развитието на човека чрез възможностите, които предоставят различните видове изкуства” (Терзийска, 2008).

В груповите и индивидуални арт педагогически занимания се използват арт терапевтични техники и материали, които са съобразени с възрастта, интересите, желанията и възможностите на децата. Те нямат диагностична насоченост, а акцентът е върху самия творчески процес на създаване. Не се цели постигането на качествен краен продукт – за детето е от особено значение пътят на учене чрез преживяване.

Водещи са свободния избор на материали и техники и възможността за свободно себеизразяване, което провокира положителни емоции, естетическа наслада и формира качества и умения у децата.

Към кого са насочени?

Към деца в разлчини възрастови групи – от 3 до 9 г.

Как помагат?

Ателието развива личностния жизнен потенциал, стимулира детето в откривателството на света, в адаптацията и провокацията към уменията и способностите, в развитието на талантите.

Ателието развива идеите на неформалното образование (извън работата в кабинет и стандартните методи за обучение), като се създава защитено пространство, в което чрез запознаване, работа с различни видове материали и по различни теми децата имат възможност да усвоят и развият разнообразни умения, да експериментират в различни посоки – със себе си и пространството, да изследват своите търсения, да (си) задават актуални въпроси. В тях се работи и по посока на:

  • надграждане над личния опит на детето в дейностите от социалното ежедневие и в познавателното развитие;

  • усвояване на умения чрез експериментиране, преживяване – детето има възможност да избере материалите, да има водеща роля в процеса на работа;

  • изследване начина на учене на детето, по който най-бързо възприема нова информация;

  • провокиране на творчество и себеизразяване;

  • овладяване на социални модели на взаимоотношения и социално приобщаване;

  • обогатяване на сензорния опит;

  • превантивна роля – агресия, хиперактивност, дезадаптация, сензорна дисфункция, – насока родители, обсъждане, преосмисляне плана на работа.

+ Сензорно–моторно развитие

В ранното детство и особено в периода до 3-годишна възраст движението се развива заедно със сензорните преживявания и усещания на бебето и малкото дете.

Миризмите, допирът, жестовете, позата на тялото, вкусовете, различните багри и шумове им помагат да формират усещания и представа за света и да се впишат в него. Сетивата са път към опознаване не само на себе си, но и на Другия, към случването на срещата.. Именно движението е инструмент, чрез който диалогът е възможен – детето експериментира, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, поставяйки тялото си в разнообразни ситуации, но и в баланс с желанието на Другия.

В една специфична среда специалистът разплита връзката между движението-език, тактилността-език и тялото-език. Движението и сетивните преживявания дават увереност на детето и залагат сигурна основа, върху която бебето и малкото дете развиват основни умения, свързани както с координация, концентрация, внимание, мислене, памет, така и със себе-усещането.

Как помага?

Развиват се и се провокират:

  •  двигателното и сензорното развитие;

  •  езиково-говорното развитие;

  • адаптацията като умение;

  • проговарянето;

  • схемата и образа на тялото;

  • представите за лимитите на тялото и движението;

  • преживяването на различни емоции;

  • пространствено-времевата ориентация.

Към кого е насочена?

Към деца от 7-8 месеца до 7-8 години, които имат въпроси около движението, сетивата, тялото си, трудно им е да започнат да лазят и да се изправят.

Към родители, които имат желание да подпомогнат сензорно-моторното развитие на детето си.

Как се провежда?

След срещата с родителите се изготвя индивидуална програма, която може да бъде 3,6,9 или 12 месеца. Тъй като стаята за сензорно-моторно развитие разкрива връзката между тялото и движенията, а също така дава пространствена и времева представа на детето. Програмата може да бъде терапевтична или обучително-развиваща. Съчетани са различни пространства, в които специалистът е патньор на детето в изследване на себе си и света.

Възможни са индивидуални или групови сесии, в зависимост от целите и потребностите на детето.

+ Лечение и профилактика
Екип от експерти педиатри-неонатолози е на разположение когато имате въпроси за здравето на своето бебе, дете.
Техният дългогодишен опит и професионализъм са гаранция за избор на подходящо лечение и профилактика.
Клиничното наблюдение, проследяване и консултиране са насочени към цялостното невро-психо-физическо развитие.
Изключително важни в отглеждането на бебето и детето са превенцията и профилактиката, свързани с медико-социална активност и здравословен начин на живот – основна насока на нашите усилия.
+ Обучителни дейности

Обучителните дейности се случват по интерактивен начин, съвместно със специален педагог. Те са насочени към деца на възраст 3-4,5 г. и се осъществяват в следните няколко насоки:

  • развиване и подобряване на фината моторика и сръчността на ръцете през работата с различни материали;

  • изграждане схема на тялото през неговото опознаване в различни ситуации;

  • разширяване на познавателния опит (обогатяване на представите, свързани със света на животните, растенията, ежедневните дейности и т.н.);

  • развиване на когнитивните сфери – мислене, памет, внимание и концентрация, възприятие;

  • времева и пространствена ориентация;

  • изграждане на числови представи;

  • въвеждане на величини (количество, тежест, височина и т.н.), форми и цветове;

  • адаптивни дейности от ежедневието – самообслужване, хигиена и т.н.;

  • превенция на училищни затруднения.

Обучителните дейности в тази възраст са добра предпоставка за разширяване на познанията, необходими за плавния преход към предучилищната подготовка. Това е период за експериментиране, при който детето усвоява базови умения – по естествен начин, но в специална среда.

Към кого са насочени?

Насочени са към деца при:

  • проблеми в ранното педагогическо развитие – усвояване на определени умения, изграждане на представи;

  • затруднения във фината моторика, познавателния опит, когнитивните сфери;

  • липса на усещане за тялото;

  • затруднена адаптация – трудности при общуването с други деца, работата в група, адаптацията в детска градина;

  • откриване на таланти и заложби;

  • опознаване на собственото Аз.

Как се провеждат?

Обучителните дейности се провеждат индивидуално, в специално оборудван кабинет, в който материалите се подбират според интересите на детето и се залага на ученето чрез опита. При необходимост (съобразено с потребностите на детето и индивидуалният план за развитие) се сформира група, в която се цели постигане на самостоятелност, приемане на правила, усвояване на социални умения и работа с друг-и. Груповата работа се структурира под формата на ателие и се провежда по предварително изготвена програма, по теми.

Как помагат?

  • „събужда” и провокира интересите на детето, открива отговора на въпроса: „Кой съм аз?”;

  • разширяват се познавателните способности, фината моторика;

  • стимулират се когнитивните сфери;

  • придобиват се умения, необходими за адаптацията на детето в група;

  • развиват се социални и комуникативни умения

+ Диагностика

Специалистите провеждат скрининг на детското развитие, след което се провежда високоспециализирана диагностика.

Изготвя се:

  • педагогически профил на развитието;

  • логопедичен статус;

  • профил на сензорното развитие;

  • индивидуален план за развитие.

Към кого е насочена?

Към бебетата и децата, с които ще работи специалист от екипа.

Как помага?

Oчертава цялостна картина на развитието и пътищата за компенсиране на пропуски, дефицити. Дава насока на специалистите и служи за отправна точка в работата, без да бъде абсолютизирана.

Основен метод в диагностиката е първичното-диагностично интервю, което се провежда от психоаналитик.

+ Ограмотяване

Училището е мястото, в което детето не само ще учи, но и ще се изгражда като самостоятелна и независима личност. Променят се условията, правилата, изискванията, отговорностите. Именно поради това, освен че подготвяме Детето за бъдещ Ученик, ние плавно го въвеждаме в особеностите на училищния живот и го научаваме да учи и да се забавлява докато учи, да изпитва удоволствие от новото знание, от откривателството, формирайки търпение, последователност и упоритост.

Към кого е насочено?

Насочено е към деца между 4 и 6 г.

Как се провежда?

Индивидуално или групово, по предварителна програма и след диагностика нивото на постиженията.

Ограмотителният процес не само компенсира пропуски в обучението, но и стимулира детето да научава, да разбира защо учи и да прави връзки при усвояването на ново знание, да разбира какво всъщност стои зад знанието – без да възпроизвежда машинално.

Как едно дете учи, учи се как да учи и започва да се справя, въпреки трудностите, как може да прояви упоритост и да заобича ученето, да търси и да пита – това са само някои от въпросите, на които отговаря нашият специалист.

+ Сензорна стимулация и терапия

В мулти-сензорната стая се работи по посока на:

  • предизвикване на сетивата;

  • изграждане схема на тялото – знание за собственото тяло и включването му в определена дейност, история;

  • по-ефективно възприемане на сложна сетивна информация;

  • провокиране на интерес и устойчивост на вниманието;

  • решаване на двигателни проблеми чрез взаимодействието със средата и изпълнението на конкретна задача;

  • добро позициониране и позволява степенуване в увеличаването на издържливостта/силата, както и повтаряне на дейностите;

  • работа със страховете;

  • трудна адаптация в нова среда, приемане на правила;

  • интерактивна стая за обучение;

  • релаксация, с цел обработка на информацията, справяне с хиперактивността и др.

Това е пространство, в което съчетанието между движението, работата със сетивата и професионализма на терапевта дава устойчивост на постигнатите резултати и е особено подходящо както за здравии деца, така и за деца със специфични потребности (ДЦП, проблеми от аутистичния спектър, сензорно-интегративна дисфункция, сензорни нарушения, езиково-говорни нарушения, поведенчески проблеми и др.).

Как се провежда?

Мулти-сензорната стая е единствената в България и съчетава по иновативативен начин идеите на психоанализата, релационната психомоторика и мулти-сензорния принцип.

Оборудвана е с уникална техника, стимулираща и сензитивираща сетивата. В нея детето не само експериментира, но и учи как да бъде възрастен.

Как помага?

В мултисензорната стая детето не само компенсира в развитието си, но и се развива – в специфична среда то може да опознава себе си и своето тяло, реакциите си и последиците от действието. Развива се специфична сензитивност и умения за отстояване на граници.

Към кого е насочена?

Бебета и деца (0-3 г.)

Пренаталният период оказва влияние върху сензорното развитие на бебето. Още в утробата, сетивата му се развиват, но най-интензивно този опит се доизгражда след раждането. Усещанията помагат на бебето да се структурира като личност, да придобива все повече контрол над собственото си тяло, да придобива ясна представа какво му харесва и какво не през взаимодействието с родителите и средата. Именно в стаята за сензорно развитие родителите имат възможност да направят връзките през тези периоди и да разберат бебето/детето.

Прилагането на мултисензорния прицип при бебета и малки деца провокира усещания, чрез които се вписват и се чувстват приети в света. Стимулират се тактилността (допира, запознаването с нови предмети и материи, усещане за натиск, температура, болка), вестибулация (реакциите на баланс и чувството за движение, равновесие), проприоцепция (усещането за „позиция,” за положение в пространството), слух (реагиране на звуци, умение за правилно долавяне, разпознаване, преобразуване), вкус (долавяне, разпознаване, обработване на различни вкусове и консистенции, не-желание за прием на определени храни, обособяване на вкусовете) обоняние (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на различни миризми), зрение (долавяне, разпознаване, обработване и отговор на видяното).

Работата през и със сетивата подпомага правилното възприемане на информация и дава увереност на родителите във връзката им с бебето – през сензорното развитие се разбират посланията, които дава чрез поведението, тялото си, движенията, допира и звуците, които издава. Подпомага се общуването в този най-ранен период, като се достига до спокойствие на родителя, че разбира своето бебе. По този начин се „върви” към преодоляването на затруднения, свързани с храненето, обогатява се сетивния опит на бебето/малкото дете и плавното му адаптиране към нови преживявания чрез експериментиране и провокацията на желанията и интересите.

Деца между 3-6 г.

В ранните периоди на развитие (до 7 г.) детето трупа най-много преживявания, които се нуждаят от качествена преработка, за да може този опит да послужи в ежедневните дейности и да се доразвиват когнитивните процеси на мислене, памет, внимание и концентрация, научаване на причина и следствие.

Опознаването на средата е основно за развиване на личния опит и потенциал, което се случва максимално ефективно в адаптирана сензорна среда, в която се изучава и изследва чрез сетивата, в процеса на игра.

Провокирайки интересите на детето, му се дава възможност да разбира по-лесно речта и да развива комуникативните си умения по естествен начин. Свободата на движение подобрява фините умения и води до по-добра координация на движенията. Постига се пространствена ориентация, което предполага повече самостоятелност и гъвкавост в ежедневните дейности.

Сензорната интеграция е сложен процес на преработка и подреждане на информацията, при който се постига максимално адекватно поведение спрямо средата и околните. Всяко дете има потребност от сензитивна мулти-сензорна стимулация, продиктувана от необходимостта да общува, да “говори” по специфичен начин и да опознава света. Прилагането на сензорно-интегративна терапия позволява на детето да заяви себе си в специфично пространство, превръщайки го в ръководител на случващото се, а не в прицел на случайни и самоцелни интервенции. Терапевтичната среда е подготвена така, че да бъде забавна за детето, което може да експериментира и изобретява своето желание за игра.

+ Невербална комуникация

Когато на детето предстои проговаряне, има нужда от обогатяване на речниковия запас, общува трудно (при някои форми на ДЦП, езиково-говорни нарушения, проблеми от аутистичния спектър и др.), тогава в подкрепа идва мета-езикът ТОАз (система от пиктограми Така Общувам Аз). Това е единствената подобна система, адаптирана в български условия, създаването на която е съобразено с особеностите на детското развитие, механизмите за проговаряне, в съчетание с мултисензорния принцип и психоаналитичното разбиране за значението на думите и идеите на Франсоаз Долто, която казва, че „Всичко е език”. Общо над 400 пиктограми, разделени по категории, подпомагат връзката между детето и родителите/близките, детето и социалните институции/средата.

Жестомимиката за бебета е възможност за родителите да общуват по различен и интересен начин, забавлявайки се.
Работим по адаптирана система, която включва не само техническото изпълнение на жеста, но и начина на научаване чрез преживяване.

Към кого е насочена?

Пиктограмите са речта, която липсва на детето и често кара родители и специалисти да се чувстват безпомощни. Те са и за всеки, който иска да пре-открие Общуването.

Как помага?

Ефективно общуване и развитие на понятийния апарат, познавателно развитие и удоволствие от комуникацията с друг.

Как се провежда?

След изготвяне на програма и обучение на родителите, на бебето и детето му се предоставя възможност да зададе своя ритъм – колко и какви пиктограми, жестове, в каква среда и условия и т.н. Обучението е през принципа учене чрез преживяване, в естествени, ежедневни ситуации.
+ Хранене

Храненето е естествен процес, който обаче често буди редица въпроси – отказ от хранене, непоносимост към храни и консистенции, сукателни и дъвкатели затруднения, трудности в хранителния режим, позиви за повръщане, липса на комуникация при хранене, тревога и т.н. Специалистите консултират и диагностицират уменията на бебето за приемане на течни и твърди храни, развитието на комуникативните умения и общуването в семейството с бебето, детето.

Храненето е общуване и нарушенията му са именно поради нарушенията в общуването с бебето.
Няма злояди, лакоми или “трудни на хранене” бебета – всички те поставят въпроси, за които на хората, грижещи се за тях им е необходимо време и опознаване. Психоаналитикът е този, който може да разгадае трудността на връзката и липсата на удоволствие от храненето, но и страданието на бебето, което то изказва, отказвайки да се храни или преяждайки.

Към кого е насочено?

Към бебета и малки деца, за които храненето е съпътствано с различни въпроси – избор на биберон, на храна, тревога при родителите, неприемане на вода, задавяне и др.

Как помага?

Удоволствието от храненето и храненето като общуване са основните ни принципи. Въпросите на родителите ще бъдат посрещнати професионално – през тялото и душата.

Адаптирали сме международни практики и опит, развивайки собствена, вече реализирана и доказала се система.

Методи:

  • мануален масаж на лицеви точки и зони – въздейства върху тонуса на мимическите и дъвкателните мускулни групи, сензорната интеграция, орално-моторните механизми, обезпечаващи храненето и говора, лицевата експресия, контрола на саливацията;

  • вибраторни стимулации – чрез вибрации с определена честота се въздейства върху мускулния тонус и сензорната интеграция на оралната и фациалната мускулатура. подобрява се трофиката, лицевата експресия, артикулацията на съгласните звукове. Стимулациите се прилагат външно (на лицеви зони) и вътрешно;

  • координация между дишане и преглъщане;

  • сензорна стимулация и терапия;

  • диагностични скали за отношението на бебето, детето към храненето и света.

Работим по специална система за работа с бебета, които имат затруднения при хранене – като терапевтична програма, която въздейства като върху нарушенията на храненето и подпомага формирането на хранителните умения от раждането до 3 години, така и отчитайки психичното на бебето, което има своите Желания. Екипният подход между психоаналитик и специалист следва естественото развитие на хранителните умения и е сензитивен към преживяванията на бебето и майката.

Консултиране на майчинството – превенция на изоставянето, приемна грижа, детето със специфични потребности

Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.

Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.

Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.

В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.

Научни ръководители:

доц. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова

×
Програма

9.00 – 10.00 ч. Лекция „Родилен дом. Естествено раждане”

Какво ще научите:

– признаци на настъпващото раждане;

– кога да тръгнем към болница, кои документи трябва да бъдат с нас;

– каква е организацията в болница при приемането ни в отделение;

– физиология и етапи на раждането;

– план за раждане и с кого да го обсъдим.

10.00 – 10-15 ч. почивка

10.15 – 11.00 ч. Лекция „Подготовка за родилния дом”

Какво ще научите:

– какво да сложим в чантата за болница – необходими и важни принадлежности;

– как да организираме отиването ни в болница, за близките и как да ни съдействат;

– какво е необходимо да оставим вкъщи, за да ни посрещнат близките спокойно;

– какво ще е необходимо за бебето в болницата и в първите дни вкъщи.          

11.00 – 11.15 ч.  Гимнастика с Швейцарски топки

11.15 – 12.00 ч. Лекция ”Обезболяване по време на раждане”

Какво ще научите:

– физиология на болката;

– немедикаментозни методи за обезболяване – техники на дишане, релаксация, масаж, акупресурни точки и др. методи;

– медикаментозно обезболяване при различните етапи на раждането – видове упойки.

12.00 – 13.00 ч. Обяд – приготвяне на пълноценна храна с кълнове и домашен хляб.

13.00 – 14.00 ч. Лекция „Особености на новороденото – първи грижи в родилния дом и у дома”

Какво ще научите:

– физиологични особености на новороденото;

– кое е важно за първите мигове на живота;

– как да се погрижим за бебето;

– някои неразположения, за които не трябва да се безпокоим – физиологична жълтеница, еритем и др.

– емоционални нагласи и общуване.

14.00 – 14.15 ч. Почивка, кафе пауза с ароматерапия

14.15 – 15.00 ч.  Лекция „Кърменето – Защо? Кога? Как?”

Какво ще научите:

– как да се подготвим за успешно кърмене;

– защо е важно да закърмим рано нашето бебе – ползи за новороденото и за майката;

– пози за кърмене – как да бъде удобно и на двамата;

– физиология на къменето – какво се променя в първите дни, седмици, месеци;

– как да кърмим по-дълго – възможности да усилим лактацията и да я задържим поне до 1 година;

– за ролята на семейството в подкрепа на кърменето;

– връзване на слинг, носене на бебето и кърмене в слинга.

15.00 – 15.30 ч. Йога за бременни и гимнастика за укрепване на тазовото дъно

15.30 – 16.30 ч. Лекция „Къпане и хигиена на бебето. Грижа за кожата“

Какво ще научите:

– как да се приготвим за къпането на бебето – за водата, стаята, хавлийката, козметиката и т.н;

– къпане на бебето преди да е отпаднал пъпния остатък – особености и правила;

– къпане на бебето след падане на пъпа;

– тоалет на седалището при смяна на пеленките;

– тоалет и грижа за пъпа – третиране и пазене от инфектиране;

– почистване на очичките, ушите и нослето;

– грижата за кожата, избор на козметични продукти.

×