За бебета и малки деца

Логопедичната терапия осъществява и превенция по отношение речевото развитие на децата.

Основни насоки на въздействие:

• подобряване на сензитивността на артикулаторните структури и мимическата мускулатура;

• профилактика на зъбно-челюстни деформации и артикулаторните нарушения, свързани с тях;

• стимулиране на координацията дишане-фонация-артикулация;

• подобряване на контрола върху саливацията;

• подтискане на патологичните орални автоматизми и стереотипи;

• стимулиране развитието на функционална вербална и невербална комуникация;

• развитие на невербална комуникация при неговорещи деца;

• терапия на постравматични езикови комуникативни дефицити – афазия;

• обучение в използването на асистивни технологии и алтернативни форми на комуникация.

Насочена е към деца при:

• нарушена артикулация на звуковете – самостоятелно, в сричка, в дума;

• нарушен фонематичен слух, слухово внимание;

• езикови нарушения – семантика, прагматика, синтаксис-аграматична реч;

• нарушения на прозодиката – плавност на речта.

Арт ателието е форма на неформално образование, при която е важно взаимодействието на детето със средата и следването на неговите интереси, темпове, надграждане над уменията, които е развило до момента. Чрез включването на образователни подходи като експеримент, движение, провокация, арт педагогика и др. се цели развиване на самостоятелност, мислене и заявка на лични потребности, Желания, себе-изява и развитие. Всеки участник работи според собствените си способности и предварително изготвен план. Интерактивното представяне на темите и дейностите допринася значително за обогатяване на опита и провокира активно участие.

В арт ателието се реализира и арт терапията – психотерапия, която използва формите на изкуството, реализира се според определени професионални стандарти от психолог, психотерапевт. Използват се и методи на арт педагогиката – „самостоятелен отрасъл на педагогическите науки, изучаваща закономерностите на възпитанието и развитието на човека чрез възможностите, които предоставят различните видове изкуства” (Терзийска, 2008).

В груповите и индивидуални арт педагогически занимания се използват арт терапевтични техники и материали, които са съобразени с възрастта, интересите, желанията и възможностите на децата. Те нямат диагностична насоченост, а акцентът е върху самия творчески процес на създаване. Не се цели постигането на качествен краен продукт – за детето е от особено значение пътят на учене чрез преживяване.

Водещи са свободния избор на материали и техники и възможността за свободно себеизразяване, което провокира положителни емоции, естетическа наслада и формира качества и умения у децата.

Ателието развива идеите на неформалното образование (извън работата в кабинет и стандартните методи за обучение), като се създава защитено пространство, в което чрез запознаване, работа с различни видове материали и по различни теми децата имат възможност да усвоят и развият разнообразни умения, да експериментират в различни посоки – със себе си и пространството, да изследват своите търсения, да (си) задават актуални въпроси. В тях се работи и по посока на:

• надграждане над личния опит на детето в дейностите от социалното ежедневие и в познавателното развитие;

• усвояване на умения чрез експериментиране, преживяване – детето има възможност да избере материалите, да има водеща роля в процеса на работа;

• изследване начина на учене на детето, по който най-бързо възприема нова информация;

• провокиране на творчество и себеизразяване;

• овладяване на социални модели на взаимоотношения и социално приобщаване;

• обогатяване на сензорния опит;

• превантивна роля – агресия, хиперактивност, дезадаптация, сензорна дисфункция, – насока родители, обсъждане, преосмисляне плана на работа.

В ранното детство и особено в периода до 3-годишна възраст движението се развива заедно със сензорните преживявания и усещания на бебето и малкото дете.

Миризмите, допирът, жестовете, позата на тялото, вкусовете, различните багри и шумове им помагат да формират усещания и представа за света и да се впишат в него. Сетивата са път към опознаване не само на себе си, но и на Другия, към случването на срещата.. Именно движението е инструмент, чрез който диалогът е възможен – детето експериментира, за да си отговори на въпроса „Кой съм аз?”, поставяйки тялото си в разнообразни ситуации, но и в баланс с желанието на Другия.

В една специфична среда специалистът разплита връзката между движението-език, тактилността-език и тялото-език. Движението и сетивните преживявания дават увереност на детето и залагат сигурна основа, върху която бебето и малкото дете развиват основни умения, свързани както с координация, концентрация, внимание, мислене, памет, така и със себе-усещането.

Обучителните дейности се случват по интерактивен начин, съвместно със специален педагог. Те са насочени към деца на възраст 3-4,5 г. и се осъществяват в следните няколко насоки:

• развиване и подобряване на фината моторика и сръчността на ръцете през работата с различни материали;

• изграждане схема на тялото през неговото опознаване в различни ситуации;

• разширяване на познавателния опит (обогатяване на представите, свързани със света на животните, растенията, ежедневните дейности и т.н.);

• развиване на когнитивните сфери – мислене, памет, внимание и концентрация, възприятие;

• времева и пространствена ориентация;

• изграждане на числови представи;

• въвеждане на величини (количество, тежест, височина и т.н.), форми и цветове;

• адаптивни дейности от ежедневието – самообслужване, хигиена и т.н.;

• превенция на училищни затруднения.

Обучителните дейности в тази възраст са добра предпоставка за разширяване на познанията, необходими за плавния преход към предучилищната подготовка. Това е период за експериментиране, при който детето усвоява базови умения – по естествен начин, но в специална среда.

Специалистите провеждат скрининг на детското развитие, след което се провежда високоспециализирана диагностика.

Изготвя се:

• педагогически профил на развитието;

• логопедичен статус;

• профил на сензорното развитие;

• индивидуален план за развитие.

Училището е мястото, в което детето не само ще учи, но и ще се изгражда като самостоятелна и независима личност. Променят се условията, правилата, изискванията, отговорностите. Именно поради това, освен че подготвяме Детето за бъдещ Ученик, ние плавно го въвеждаме в особеностите на училищния живот и го научаваме да учи и да се забавлява докато учи, да изпитва удоволствие от новото знание, от откривателството, формирайки търпение, последователност и упоритост.

Ограмотителният процес не само компенсира пропуски в обучението, но и стимулира детето да научава, да разбира защо учи и да прави връзки при усвояването на ново знание, да разбира какво всъщност стои зад знанието – без да възпроизвежда машинално.

Как едно дете учи, учи се как да учи и започва да се справя, въпреки трудностите, как може да прояви упоритост и да заобича ученето, да търси и да пита – това са само някои от въпросите, на които отговаря нашият специалист.

В мулти-сензорната стая се работи по посока на:

• предизвикване на сетивата;

• изграждане схема на тялото – знание за собственото тяло и включването му в определена дейност, история;

• по-ефективно възприемане на сложна сетивна информация;

• провокиране на интерес и устойчивост на вниманието;

• решаване на двигателни проблеми чрез взаимодействието със средата и изпълнението на конкретна задача;

• добро позициониране и позволява степенуване в увеличаването на издържливостта/силата, както и повтаряне на дейностите;

• работа със страховете;

• трудна адаптация в нова среда, приемане на правила;

• интерактивна стая за обучение;

• релаксация, с цел обработка на информацията, справяне с хиперактивността и др.

Това е пространство, в което съчетанието между движението, работата със сетивата и професионализма на терапевта дава устойчивост на постигнатите резултати и е особено подходящо както за здравии деца, така и за деца със специфични потребности (ДЦП, проблеми от аутистичния спектър, сензорно-интегративна дисфункция, сензорни нарушения, езиково-говорни нарушения, поведенчески проблеми и др.).

Когато на детето предстои проговаряне, има нужда от обогатяване на речниковия запас, общува трудно (при някои форми на ДЦП, езиково-говорни нарушения, проблеми от аутистичния спектър и др.), тогава в подкрепа идва мета-езикът ТОАз (система от пиктограми Така Общувам Аз). Това е единствената подобна система, адаптирана в български условия, създаването на която е съобразено с особеностите на детското развитие, механизмите за проговаряне, в съчетание с мултисензорния принцип и психоаналитичното разбиране за значението на думите и идеите на Франсоаз Долто, която казва, че „Всичко е език”. Общо над 400 пиктограми, разделени по категории, подпомагат връзката между детето и родителите/близките, детето и социалните институции/средата.

Жестомимиката за бебета е възможност за родителите да общуват по различен и интересен начин, забавлявайки се.
Работим по адаптирана система, която включва не само техническото изпълнение на жеста, но и начина на научаване чрез преживяване.

Храненето е естествен процес, който обаче често буди редица въпроси – отказ от хранене, непоносимост към храни и консистенции, сукателни и дъвкатели затруднения, трудности в хранителния режим, позиви за повръщане, липса на комуникация при хранене, тревога и т.н. Специалистите консултират и диагностицират уменията на бебето за приемане на течни и твърди храни, развитието на комуникативните умения и общуването в семейството с бебето, детето.

Адаптирали сме международни практики и опит, развивайки собствена, вече реализирана и доказала се система.

Методи:

• мануален масаж на лицеви точки и зони – въздейства върху тонуса на мимическите и дъвкателните мускулни групи, сензорната интеграция, орално-моторните механизми, обезпечаващи храненето и говора, лицевата експресия, контрола на саливацията;

• вибраторни стимулации – чрез вибрации с определена честота се въздейства върху мускулния тонус и сензорната интеграция на оралната и фациалната мускулатура. подобрява се трофиката, лицевата експресия, артикулацията на съгласните звукове. Стимулациите се прилагат външно (на лицеви зони) и вътрешно;

• координация между дишане и преглъщане;

• сензорна стимулация и терапия;

• диагностични скали за отношението на бебето, детето към храненето и света.

Работим по специална система за работа с бебета, които имат затруднения при хранене – като терапевтична програма, която въздейства като върху нарушенията на храненето и подпомага формирането на хранителните умения от раждането до 3 години, така и отчитайки психичното на бебето, което има своите Желания. Екипният подход между психоаналитик и специалист следва естественото развитие на хранителните умения и е сензитивен към преживяванията на бебето и майката.