Нашият подход към бебето и детето е развит през доказали своята ефективност теория и практика, с традиция и опит.
Нашият подход към бебето и детето е развит през доказали своята ефективност теория и практика, с традиция и опит.
Познаване на бебето и детето през (думите на) Родителите – посрещайки бебето и детето, ние го опознаваме през разказите на неговите родители. Неговата история е важна, за да разберем настоящето и да планираме бъдещето.
Акцент към детето – неговите Потребности, Умения и Желания. Преди векове педагогът е бил робът, който е следвал детето когато учи – носел му е книгите и го е съпровождал. С течение на годините педагогиката възприема позицията на плановете за Детето, програмите и оценяването на резултатите чрез единна система. Това улеснява работата (свежда я до цифри), но обезличава Детето, следвайки стандартни темпове и заложени предварително цели. Не противопоставяме хаосът на това, напротив – възрастта до 7 г. е тази, в която могат да се развият онези качества у Детето, които да му помогнат впоследствие да се впише успешно в образователната система.
Адаптация на Бебето и Детето към новото и плавна раздяла с Родителите, както и неговата адаптация в ясла, детска градина и училище. Въвеждане и плавен преход към новите изисквания – установено е, че Бебе и Дете, които се разделят с Родителите си по плавен и адаптиран начин боледува по-рядко, чувства се добре и не преживява травматично всяка последваща раздяла. След завършване на годината, всяко дете има портфолио (папка с материали), включващо основни моменти от престоя му в Центъра. То може да послужи на Учителя в 1 кл. (или в детската градина) за запознаване с Детето през продукти от неговите дейности. Когато раздялата с Родителите е травматична за детето, съпровождането от Родител (съгласувано по индивидуален проект) води до плавен преход към новото и осигурява на Детето (психически) комфорт.
Индивидуален подход и Индивидуален план за развитие (ИПР) на всяко дете – тези два модула са неизменно свързани – чрез индивидуален подход се разработва и индивидуален план за развитие и обратното – реализирането на ИПР предполага индивидуален подход. Именно поради това екипът, който работи с Детето е от педагог (формулира обучителните елементи) и психолог (извежда индивидуалните психологически характеристики и възрастови особености в контекста на доброто психично функциониране на Детето).
Развитие чрез различни подходи – релационна психомоторика, сензорна стимулация, пясъкотерапия, изкуства и др. В България е прието тези методи да се използват когато вече съществува проблем, някакво затруднение. За нас това са форми за развитие на Бебето и Детето, стимулиране на различни области чрез подходящи за него средства.
Развитие на детските способности и талант – залагаме на идеята, че всяко Дете има способности и талант, които могат да се развиват и провокират. Мислейки за дефицитите, пропуските (ако ги има), ние се стремим да ги превърнем във възможности, способности.
Развитие на умения за самостоятелност, независимост през спазването на Правила – как бебетата и децата приемат правилата и реагират на тях, защо на родителите им е трудно да кажат: “Не!” и за какво въобще служат забраните, са полетата, по които съвместно търсим конкретни отговори.
Учене чрез преживяване и чрез опита (Дюи) – отдавна е открито, че Детето учи през Играта, преживявайки и опитвайки различни дейности. Тук се основаваме на синтеза между идеите на М. Монтесори и Ф. Долто – една предизвикателна комбинация, която дава на Бебето и Детето възможност от една страна да учи по естествен начин, опознавайки средата и посредством специални материали, а от друга страна – да отвори пространство за неговите Думи, Желания, давайки си сметка за несъзнаваното.
Професионално ориентиране – в страни като Германия насочването на Детето към избор на професия започва още в детската градина (3-7 г. и завършва своя основен етап в края на 4кл.), което не означава категоричен избор, а вписване на идеята професия, работа, кариера в мислите на семейството. Чрез симулация на различни дейности, тяхното опитване от Детето, то ще се запознае с различните видове труд, особеностите и изискванията към него – ще бъде лекар, адвокат, учител, икономист, шофьор.
Стажантите – присъствието на млади хора, които имат нови идеи и желание за иновация стимулират детето и му представят разнообразни възможности за избор. Със своето присъствие и креативност стажантите стимулират детето и участват в ежедневието му по един ненатраплив начин, съобразявайки се с ИПР на всяко дете, давайки идеи за дейности и подходи. Обучени и приели философията на работата, подходът към детето те показват позитивен модел на подражание и поведение.
Нашият модел е синергичен на няколко нива:
Медицина–психоанализа;
Психоанализа–логопедия–специална педагогика.
Единният подход и разбирането на детето през психоанализата очертава подходите ни и екипността – всеки петък реализираме консилиуми.
Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с (преждевременно родени) бебета, деца и родители означава съвместно действие на две равнища:
1. “Лечението на тялото”
и
2. “Лечението на душата”,
благодарение на което се реализира синергия на 3-то ниво, с повишен ефект – цялостно, ефективно лечение и рехабилитация на бебето, включвайки и съпровождайки родителите. Връзката между тялото и душата се изследва още от древността, но при (преждевременно родените) бебета и малките деца установяването й е по посока превенция на аутизма и други негативни ефекти от преживяванията на бебето и родителите през първите дни от живота (не само в ситуация на реанимация) и последващо посрещане.
Психоанализата е доказала своето приложение в медицинската практика през клиничния опит, описан от автори като З. Фройд, Ф. Долто, Д. Уиникът, М. Сежер и др. Етиката на психоанализата е свързана с убеждението, че изходът от болестта е в пациента, в страдащия. Ролята на психоаналитика е да го съпроводи през неговите симптоми-изобретения, да “отвори” пространство за думите, гледайки на него като на Субект. Психоаналитичната практика се базира на хипотезата, че ефектите от говоренето, адресирано към новороденото (дефиниращи неговото място в конфликта на две истории, от които то се появява) ще позволят да запомни някои елементи и по този начин ще му помогне да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието. Дотогава страданието е ограничено в локуса на неговото тяло.
Необходима е взаимовръзка между медицинския (през синергията между неонатология и неврохабилитация) и психоаналитичния подход, който отчита ролята на несъзнаваното, работи с архаичното и дава думи на страданието, водещо началото си от бременността, раждането и първите дни на неизвестност: “В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език” (Долто, 2006).
Литература:
Богданова, М. Психоанализа в медицинската практика. Юбилейна Петнадесета Национална конференция на общопрактикуващи лекари и педиатри с международно участие, 2014.
Богданова, М., Иван Чавдаров. Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с преждевременно родени бебета. КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ДЕТСКА НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО, 2014.
Екипът се развива в психоаналитична парадигма по съответните професионални стандарти, а цялостното методическо ръководство и супервизия се осъществява от Моника Богданова, психотерапевт и психоаналитик.
Психоанализата се интересува от причините за дадено поведение, страдание, тъга, които “изплуват” от несъзнаваното чрез речта. И ако преди години е имало спор съществува ли несъзнаваното или не, днес отговорът е категоричен: “Съществува!”. То е онази скрита, непозната (от/за нас) част от психичното, която е структурирана като език. Неговите загадки трудно се решават рационално или чрез съветване – необходимо е време за разгадаване. Именно това е пространството на психоаналитичния кабинет и работата на психоаналитика – да намери връзките, да съпроводи в търсенето на отговорите, да “лекува чрез думите”. Психоанализата смята, че психичният живот започва доста преди раждането на бебето – преминава през поколенията, историята на рода, тайните, трудностите, срещата на двама души, които (си) пожелават дете.
Психоанализата е начин на мислене, метод, разбиране на Света, четене между редовете, търсене, желание да се разбере…
Верни на идеята и лоялни към Долто, ние я адаптирахме, след като 5 години я апробирахме в конкретна практика. Подобен опит е пръв за България. Зеленият двор е пространство, където детето може да експериментира, да твори, да се забавлява и да поставя (и несъзнавано) своите въпроси, а родителите да общуват и да се срещнат със специалисти.
Посещението предоставя възможност не само да поиграете заедно с детето, но и да задатете своите въпроси.
Разбирането на Бебето и Детето, отчитайки психичното. Какво прави бебето, детето? Какво казва, без да говори? Страда ли и защо? Кое е водещо в развитието му? Това са само някои от въпросите, които намират отговор в работата не само на психоаналитика, но и на всички специалисти.
Франсин Жолен извежда твърдението, че е безполезно детето да се занимава с основите на смятането, ако „не може да се ситуира спрямо тялото си, спрямо огледалото, спрямо пространството, семейството си, мястото си в семейството. Следователно трябва първоначално да въведем диалог, като че ли се намираме пред осемнадесет месечно дете”1.
Мод Манони описва случаи, в които дете с умствено изоставане разбира математическите знаци „+” и „–” след намеса на бащата за продължаване на започната психоанализа. Психоанализата също открива, че четенето и езикът са свързани с откриването на Аз-а.
Тези факти, изведени от психоаналитичната практика, насочват вниманието (и въпросите) към ролята на обучението, неговата организация и често неговото абсолютизиране при работата с деца със специфични потребности.
1 Цит. по Манони, М. (2006). Изоставащото дете и неговата майка. София, с. 42.
Франсоаз Долто (1908–1988) е педиатър, психоаналитик, последовател на Ж. Лакан. Тя отстоява позицията, че няма деца, а има хора и че ценността на детството в общото развитие на човека е от особено значение. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на 20 в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан е водил в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.
Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.
В течение на 5 г. Долто води предавания по френското радио, в които беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма, което води до толкова силно влияние на Долто върху родителите, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето.
Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция.
В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя често утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма (известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни).
Именно върху тези идеи, тя създава и модел на “Зелената къща”, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на Закона, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора на земята.
Под влиянието на идеите на Долто в европейските страни възниква движение, ръководено от Мари-Франс Бланко (ученик и сътрудник на Долто), което постулира идеята за възстановяване на връзката между хората, лишени от свобода и техните деца.
За развитието на всяко дете е от изключителна важност пространството, което го заобикаля и въздухът, който диша.
Спомняте ли си двора от Вашето детство, или разказа за него, свързан с усещането за свобода, безгрижност и полет? Този двор, който е бил толкова огромен, че Ви се е струвал като вселена? И строежа на малката къщичка за криене от Възрастните? Съзаклятието с приятелите и обещанието за “вечно заедно”? Усещането, че това е нещо Ваше и Вие решавате какво да правите там?
Ние избрахме място в близост до Витоша и с голям двор, в който Детето да може да играе – далече от градската среда и автомобилите, да се чувства свободно, да преоткрива Света и себе си. Да има онзи магичен двор, в който да избира и да овладява пространството, да се грижи за него, да го отстоява.
Там всеки петък всички са добре дошли – да поговорят, да поиграят и да потърсят нашите специалисти.
Площта на Центъра е 280 м2 обитаема и 1500м2 зелена площ.
Не е избран галерия или галерията е била изтрита.
Познаване на бебето и детето през (думите на) Родителите – посрещайки бебето и детето, ние го опознаваме през разказите на неговите родители. Неговата история е важна, за да разберем настоящето и да планираме бъдещето.
Акцент към детето – неговите Потребности, Умения и Желания. Преди векове педагогът е бил робът, който е следвал детето когато учи – носел му е книгите и го е съпровождал. С течение на годините педагогиката възприема позицията на плановете за Детето, програмите и оценяването на резултатите чрез единна система. Това улеснява работата (свежда я до цифри), но обезличава Детето, следвайки стандартни темпове и заложени предварително цели. Не противопоставяме хаосът на това, напротив – възрастта до 7 г. е тази, в която могат да се развият онези качества у Детето, които да му помогнат впоследствие да се впише успешно в образователната система.
Адаптация на Бебето и Детето към новото и плавна раздяла с Родителите, както и неговата адаптация в ясла, детска градина и училище. Въвеждане и плавен преход към новите изисквания – установено е, че Бебе и Дете, които се разделят с Родителите си по плавен и адаптиран начин боледува по-рядко, чувства се добре и не преживява травматично всяка последваща раздяла. След завършване на годината, всяко дете има портфолио (папка с материали), включващо основни моменти от престоя му в Центъра. То може да послужи на Учителя в 1 кл. (или в детската градина) за запознаване с Детето през продукти от неговите дейности. Когато раздялата с Родителите е травматична за детето, съпровождането от Родител (съгласувано по индивидуален проект) води до плавен преход към новото и осигурява на Детето (психически) комфорт.
Индивидуален подход и Индивидуален план за развитие (ИПР) на всяко дете – тези два модула са неизменно свързани – чрез индивидуален подход се разработва и индивидуален план за развитие и обратното – реализирането на ИПР предполага индивидуален подход. Именно поради това екипът, който работи с Детето е от педагог (формулира обучителните елементи) и психолог (извежда индивидуалните психологически характеристики и възрастови особености в контекста на доброто психично функциониране на Детето).
Развитие чрез различни подходи – релационна психомоторика, сензорна стимулация, пясъкотерапия, изкуства и др. В България е прието тези методи да се използват когато вече съществува проблем, някакво затруднение. За нас това са форми за развитие на Бебето и Детето, стимулиране на различни области чрез подходящи за него средства.
Развитие на детските способности и талант – залагаме на идеята, че всяко Дете има способности и талант, които могат да се развиват и провокират. Мислейки за дефицитите, пропуските (ако ги има), ние се стремим да ги превърнем във възможности, способности.
Развитие на умения за самостоятелност, независимост през спазването на Правила – как бебетата и децата приемат правилата и реагират на тях, защо на родителите им е трудно да кажат: “Не!” и за какво въобще служат забраните, са полетата, по които съвместно търсим конкретни отговори.
Учене чрез преживяване и чрез опита (Дюи) – отдавна е открито, че Детето учи през Играта, преживявайки и опитвайки различни дейности. Тук се основаваме на синтеза между идеите на М. Монтесори и Ф. Долто – една предизвикателна комбинация, която дава на Бебето и Детето възможност от една страна да учи по естествен начин, опознавайки средата и посредством специални материали, а от друга страна – да отвори пространство за неговите Думи, Желания, давайки си сметка за несъзнаваното.
Професионално ориентиране – в страни като Германия насочването на Детето към избор на професия започва още в детската градина (3-7 г. и завършва своя основен етап в края на 4кл.), което не означава категоричен избор, а вписване на идеята професия, работа, кариера в мислите на семейството. Чрез симулация на различни дейности, тяхното опитване от Детето, то ще се запознае с различните видове труд, особеностите и изискванията към него – ще бъде лекар, адвокат, учител, икономист, шофьор.
Стажантите – присъствието на млади хора, които имат нови идеи и желание за иновация стимулират детето и му представят разнообразни възможности за избор. Със своето присъствие и креативност стажантите стимулират детето и участват в ежедневието му по един ненатраплив начин, съобразявайки се с ИПР на всяко дете, давайки идеи за дейности и подходи. Обучени и приели философията на работата, подходът към детето те показват позитивен модел на подражание и поведение.
Нашият модел е синергичен на няколко нива:
Медицина–психоанализа;
Психоанализа–логопедия–специална педагогика.
Единният подход и разбирането на детето през психоанализата очертава подходите ни и екипността – всеки петък реализираме консилиуми.
Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с (преждевременно родени) бебета, деца и родители означава съвместно действие на две равнища:
1. “Лечението на тялото”
и
2. “Лечението на душата”,
благодарение на което се реализира синергия на 3-то ниво, с повишен ефект – цялостно, ефективно лечение и рехабилитация на бебето, включвайки и съпровождайки родителите. Връзката между тялото и душата се изследва още от древността, но при (преждевременно родените) бебета и малките деца установяването й е по посока превенция на аутизма и други негативни ефекти от преживяванията на бебето и родителите през първите дни от живота (не само в ситуация на реанимация) и последващо посрещане.
Психоанализата е доказала своето приложение в медицинската практика през клиничния опит, описан от автори като З. Фройд, Ф. Долто, Д. Уиникът, М. Сежер и др. Етиката на психоанализата е свързана с убеждението, че изходът от болестта е в пациента, в страдащия. Ролята на психоаналитика е да го съпроводи през неговите симптоми-изобретения, да “отвори” пространство за думите, гледайки на него като на Субект. Психоаналитичната практика се базира на хипотезата, че ефектите от говоренето, адресирано към новороденото (дефиниращи неговото място в конфликта на две истории, от които то се появява) ще позволят да запомни някои елементи и по този начин ще му помогне да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието. Дотогава страданието е ограничено в локуса на неговото тяло.
Необходима е взаимовръзка между медицинския (през синергията между неонатология и неврохабилитация) и психоаналитичния подход, който отчита ролята на несъзнаваното, работи с архаичното и дава думи на страданието, водещо началото си от бременността, раждането и първите дни на неизвестност: “В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език” (Долто, 2006).
Литература:
Богданова, М. Психоанализа в медицинската практика. Юбилейна Петнадесета Национална конференция на общопрактикуващи лекари и педиатри с международно участие, 2014.
Богданова, М., Иван Чавдаров. Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с преждевременно родени бебета. КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ДЕТСКА НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО, 2014.
Екипът се развива в психоаналитична парадигма по съответните професионални стандарти, а цялостното методическо ръководство и супервизия се осъществява от Моника Богданова, психотерапевт и психоаналитик.
Психоанализата се интересува от причините за дадено поведение, страдание, тъга, които “изплуват” от несъзнаваното чрез речта. И ако преди години е имало спор съществува ли несъзнаваното или не, днес отговорът е категоричен: “Съществува!”. То е онази скрита, непозната (от/за нас) част от психичното, която е структурирана като език. Неговите загадки трудно се решават рационално или чрез съветване – необходимо е време за разгадаване. Именно това е пространството на психоаналитичния кабинет и работата на психоаналитика – да намери връзките, да съпроводи в търсенето на отговорите, да “лекува чрез думите”. Психоанализата смята, че психичният живот започва доста преди раждането на бебето – преминава през поколенията, историята на рода, тайните, трудностите, срещата на двама души, които (си) пожелават дете.
Психоанализата е начин на мислене, метод, разбиране на Света, четене между редовете, търсене, желание да се разбере…
Верни на идеята и лоялни към Долто, ние я адаптирахме, след като 5 години я апробирахме в конкретна практика. Подобен опит е пръв за България. Зеленият двор е пространство, където детето може да експериментира, да твори, да се забавлява и да поставя (и несъзнавано) своите въпроси, а родителите да общуват и да се срещнат със специалисти.
Посещението предоставя възможност не само да поиграете заедно с детето, но и да задатете своите въпроси.
Разбирането на Бебето и Детето, отчитайки психичното. Какво прави бебето, детето? Какво казва, без да говори? Страда ли и защо? Кое е водещо в развитието му? Това са само някои от въпросите, които намират отговор в работата не само на психоаналитика, но и на всички специалисти.
Франсин Жолен извежда твърдението, че е безполезно детето да се занимава с основите на смятането, ако „не може да се ситуира спрямо тялото си, спрямо огледалото, спрямо пространството, семейството си, мястото си в семейството. Следователно трябва първоначално да въведем диалог, като че ли се намираме пред осемнадесет месечно дете”1.
Мод Манони описва случаи, в които дете с умствено изоставане разбира математическите знаци „+” и „–” след намеса на бащата за продължаване на започната психоанализа. Психоанализата също открива, че четенето и езикът са свързани с откриването на Аз-а.
Тези факти, изведени от психоаналитичната практика, насочват вниманието (и въпросите) към ролята на обучението, неговата организация и често неговото абсолютизиране при работата с деца със специфични потребности.
1 Цит. по Манони, М. (2006). Изоставащото дете и неговата майка. София, с. 42.
Франсоаз Долто (1908–1988) е педиатър, психоаналитик, последовател на Ж. Лакан. Тя отстоява позицията, че няма деца, а има хора и че ценността на детството в общото развитие на човека е от особено значение. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на 20 в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан е водил в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.
Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.
В течение на 5 г. Долто води предавания по френското радио, в които беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма, което води до толкова силно влияние на Долто върху родителите, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето.
Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция.
В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя често утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма (известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни).
Именно върху тези идеи, тя създава и модел на “Зелената къща”, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на Закона, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора на земята.
Под влиянието на идеите на Долто в европейските страни възниква движение, ръководено от Мари-Франс Бланко (ученик и сътрудник на Долто), което постулира идеята за възстановяване на връзката между хората, лишени от свобода и техните деца.
За развитието на всяко дете е от изключителна важност пространството, което го заобикаля и въздухът, който диша.
Спомняте ли си двора от Вашето детство, или разказа за него, свързан с усещането за свобода, безгрижност и полет? Този двор, който е бил толкова огромен, че Ви се е струвал като вселена? И строежа на малката къщичка за криене от Възрастните? Съзаклятието с приятелите и обещанието за “вечно заедно”? Усещането, че това е нещо Ваше и Вие решавате какво да правите там?
Ние избрахме място в близост до Витоша и с голям двор, в който Детето да може да играе – далече от градската среда и автомобилите, да се чувства свободно, да преоткрива Света и себе си. Да има онзи магичен двор, в който да избира и да овладява пространството, да се грижи за него, да го отстоява.
Там всеки петък всички са добре дошли – да поговорят, да поиграят и да потърсят нашите специалисти.
Площта на Центъра е 280 м2 обитаема и 1500м2 зелена площ.
Не е избран галерия или галерията е била изтрита.
Предназначение, цел и задачи: Целта е действащи и заинтересовани специалисти в системата на социалната работа, медицинската грижа, образованието да получат достъп до модерна систематизирана информация, действащи международни методики, апробирани и доказани техники за консултиране на проблемните и специфични ситуации на майчинството и развитието на детето през първите му години, породени от съвременните обществени тенденции и провокации на глобалната среда в международен план. Съпоставят се национални решения и международни политики, най-добрият европейски опит и конкретни законодателни решения, съчетано с овладяване на методики и техники на специфично консултиране на родители и деца за тяхното личностно развитие.
Продължителност: 50 учебни часа (20+30) в пет дни.
Организация, форми и методи на обучение: обучението е практически ориентирано при синхронизиране на теоретичното равнище на подготовка (дискусионни лекции и семинарни занятия) с посещения и работа на специализиран институционален терен в кризисните и проблематизирани ситуации на майчинството в съвременното общество – ДМСГД, неонаталогично отделение, ресурсни центрове, дневни центрове и др.
В резултат на обучението участниците: ще познават теоретичните визии за майчинството и неговото консултиране в еволюционна перспектива; ще познават международния опит в областта на превенция на изоставянето, приемната грижа и работа с деца и новородени със специфични потребности; ще проблематизират законодателните и институционални механизми за тези решения в България; ще познават водещите методически подходи и методики за работа в тези ситуации; ще развият уменията си за използване и интегриране в професионалната си дейност на част от тези подходи, методики и инструменти. Като цяло се обогатява, специализира и квалифицира общата и специфична професионална компетентност на специалистите.
Научни ръководители:
доц. дпн Моника Богданова; проф. дпн Яна Рашева-Мерджанова
9.00 – 10.00 ч. Лекция „Родилен дом. Естествено раждане”
Какво ще научите:
– признаци на настъпващото раждане;
– кога да тръгнем към болница, кои документи трябва да бъдат с нас;
– каква е организацията в болница при приемането ни в отделение;
– физиология и етапи на раждането;
– план за раждане и с кого да го обсъдим.
10.00 – 10-15 ч. почивка
10.15 – 11.00 ч. Лекция „Подготовка за родилния дом”
Какво ще научите:
– какво да сложим в чантата за болница – необходими и важни принадлежности;
– как да организираме отиването ни в болница, за близките и как да ни съдействат;
– какво е необходимо да оставим вкъщи, за да ни посрещнат близките спокойно;
– какво ще е необходимо за бебето в болницата и в първите дни вкъщи.
11.00 – 11.15 ч. Гимнастика с Швейцарски топки
11.15 – 12.00 ч. Лекция ”Обезболяване по време на раждане”
Какво ще научите:
– физиология на болката;
– немедикаментозни методи за обезболяване – техники на дишане, релаксация, масаж, акупресурни точки и др. методи;
– медикаментозно обезболяване при различните етапи на раждането – видове упойки.
12.00 – 13.00 ч. Обяд – приготвяне на пълноценна храна с кълнове и домашен хляб.
13.00 – 14.00 ч. Лекция „Особености на новороденото – първи грижи в родилния дом и у дома”
Какво ще научите:
– физиологични особености на новороденото;
– кое е важно за първите мигове на живота;
– как да се погрижим за бебето;
– някои неразположения, за които не трябва да се безпокоим – физиологична жълтеница, еритем и др.
– емоционални нагласи и общуване.
14.00 – 14.15 ч. Почивка, кафе пауза с ароматерапия
14.15 – 15.00 ч. Лекция „Кърменето – Защо? Кога? Как?”
Какво ще научите:
– как да се подготвим за успешно кърмене;
– защо е важно да закърмим рано нашето бебе – ползи за новороденото и за майката;
– пози за кърмене – как да бъде удобно и на двамата;
– физиология на къменето – какво се променя в първите дни, седмици, месеци;
– как да кърмим по-дълго – възможности да усилим лактацията и да я задържим поне до 1 година;
– за ролята на семейството в подкрепа на кърменето;
– връзване на слинг, носене на бебето и кърмене в слинга.
15.00 – 15.30 ч. Йога за бременни и гимнастика за укрепване на тазовото дъно
15.30 – 16.30 ч. Лекция „Къпане и хигиена на бебето. Грижа за кожата“
Какво ще научите:
– как да се приготвим за къпането на бебето – за водата, стаята, хавлийката, козметиката и т.н;
– къпане на бебето преди да е отпаднал пъпния остатък – особености и правила;
– къпане на бебето след падане на пъпа;
– тоалет на седалището при смяна на пеленките;
– тоалет и грижа за пъпа – третиране и пазене от инфектиране;
– почистване на очичките, ушите и нослето;
– грижата за кожата, избор на козметични продукти.