Нашият подход към бебето и детето е развит през доказали своята ефективност теория и практика, с традиция и опит.
Познаване на бебето и детето през (думите на) Родителите – посрещайки бебето и детето, ние го опознаваме през разказите на неговите родители. Неговата история е важна, за да разберем настоящето и да планираме бъдещето.
Акцент към детето – неговите Потребности, Умения и Желания. Преди векове педагогът е бил робът, който е следвал детето когато учи – носел му е книгите и го е съпровождал. С течение на годините педагогиката възприема позицията на плановете за Детето, програмите и оценяването на резултатите чрез единна система. Това улеснява работата (свежда я до цифри), но обезличава Детето, следвайки стандартни темпове и заложени предварително цели. Не противопоставяме хаосът на това, напротив – възрастта до 7 г. е тази, в която могат да се развият онези качества у Детето, които да му помогнат впоследствие да се впише успешно в образователната система.
Адаптация на Бебето и Детето към новото и плавна раздяла с Родителите, както и неговата адаптация в ясла, детска градина и училище. Въвеждане и плавен преход към новите изисквания – установено е, че Бебе и Дете, които се разделят с Родителите си по плавен и адаптиран начин боледува по-рядко, чувства се добре и не преживява травматично всяка последваща раздяла. След завършване на годината, всяко дете има портфолио (папка с материали), включващо основни моменти от престоя му в Центъра. То може да послужи на Учителя в 1 кл. (или в детската градина) за запознаване с Детето през продукти от неговите дейности. Когато раздялата с Родителите е травматична за детето, съпровождането от Родител (съгласувано по индивидуален проект) води до плавен преход към новото и осигурява на Детето (психически) комфорт.
Индивидуален подход и Индивидуален план за развитие (ИПР) на всяко дете – тези два модула са неизменно свързани – чрез индивидуален подход се разработва и индивидуален план за развитие и обратното – реализирането на ИПР предполага индивидуален подход. Именно поради това екипът, който работи с Детето е от педагог (формулира обучителните елементи) и психолог (извежда индивидуалните психологически характеристики и възрастови особености в контекста на доброто психично функциониране на Детето).
Развитие чрез различни подходи – релационна психомоторика, сензорна стимулация, пясъкотерапия, изкуства и др. В България е прието тези методи да се използват когато вече съществува проблем, някакво затруднение. За нас това са форми за развитие на Бебето и Детето, стимулиране на различни области чрез подходящи за него средства.
Развитие на детските способности и талант – залагаме на идеята, че всяко Дете има способности и талант, които могат да се развиват и провокират. Мислейки за дефицитите, пропуските (ако ги има), ние се стремим да ги превърнем във възможности, способности.
Развитие на умения за самостоятелност, независимост през спазването на Правила – как бебетата и децата приемат правилата и реагират на тях, защо на родителите им е трудно да кажат: “Не!” и за какво въобще служат забраните, са полетата, по които съвместно търсим конкретни отговори.
Учене чрез преживяване и чрез опита (Дюи) – отдавна е открито, че Детето учи през Играта, преживявайки и опитвайки различни дейности. Тук се основаваме на синтеза между идеите на М. Монтесори и Ф. Долто – една предизвикателна комбинация, която дава на Бебето и Детето възможност от една страна да учи по естествен начин, опознавайки средата и посредством специални материали, а от друга страна – да отвори пространство за неговите Думи, Желания, давайки си сметка за несъзнаваното.
Професионално ориентиране – в страни като Германия насочването на Детето към избор на професия започва още в детската градина (3-7 г. и завършва своя основен етап в края на 4кл.), което не означава категоричен избор, а вписване на идеята професия, работа, кариера в мислите на семейството. Чрез симулация на различни дейности, тяхното опитване от Детето, то ще се запознае с различните видове труд, особеностите и изискванията към него – ще бъде лекар, адвокат, учител, икономист, шофьор.
Стажантите – присъствието на млади хора, които имат нови идеи и желание за иновация стимулират детето и му представят разнообразни възможности за избор. Със своето присъствие и креативност стажантите стимулират детето и участват в ежедневието му по един ненатраплив начин, съобразявайки се с ИПР на всяко дете, давайки идеи за дейности и подходи. Обучени и приели философията на работата, подходът към детето те показват позитивен модел на подражание и поведение.
Нашият модел е синергичен на няколко нива:
Медицина–психоанализа;
Психоанализа–логопедия–специална педагогика.
Единният подход и разбирането на детето през психоанализата очертава подходите ни и екипността – всеки петък реализираме консилиуми.
Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с (преждевременно родени) бебета, деца и родители означава съвместно действие на две равнища:
1. “Лечението на тялото”
и
2. “Лечението на душата”,
благодарение на което се реализира синергия на 3-то ниво, с повишен ефект – цялостно, ефективно лечение и рехабилитация на бебето, включвайки и съпровождайки родителите. Връзката между тялото и душата се изследва още от древността, но при (преждевременно родените) бебета и малките деца установяването й е по посока превенция на аутизма и други негативни ефекти от преживяванията на бебето и родителите през първите дни от живота (не само в ситуация на реанимация) и последващо посрещане.
Психоанализата е доказала своето приложение в медицинската практика през клиничния опит, описан от автори като З. Фройд, Ф. Долто, Д. Уиникът, М. Сежер и др. Етиката на психоанализата е свързана с убеждението, че изходът от болестта е в пациента, в страдащия. Ролята на психоаналитика е да го съпроводи през неговите симптоми-изобретения, да “отвори” пространство за думите, гледайки на него като на Субект. Психоаналитичната практика се базира на хипотезата, че ефектите от говоренето, адресирано към новороденото (дефиниращи неговото място в конфликта на две истории, от които то се появява) ще позволят да запомни някои елементи и по този начин ще му помогне да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието. Дотогава страданието е ограничено в локуса на неговото тяло.
Необходима е взаимовръзка между медицинския (през синергията между неонатология и неврохабилитация) и психоаналитичния подход, който отчита ролята на несъзнаваното, работи с архаичното и дава думи на страданието, водещо началото си от бременността, раждането и първите дни на неизвестност: “В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език” (Долто, 2006).
Литература:
Богданова, М. Психоанализа в медицинската практика. Юбилейна Петнадесета Национална конференция на общопрактикуващи лекари и педиатри с международно участие, 2014.
Богданова, М., Иван Чавдаров. Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с преждевременно родени бебета. КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ДЕТСКА НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО, 2014.
Франсоаз Долто (1908–1988) е педиатър, психоаналитик, последовател на Ж. Лакан. Тя отстоява позицията, че няма деца, а има хора и че ценността на детството в общото развитие на човека е от особено значение. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на 20 в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан е водил в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.
Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.
В течение на 5 г. Долто води предавания по френското радио, в които беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма, което води до толкова силно влияние на Долто върху родителите, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето.
Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция.
В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя често утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма (известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни).
Именно върху тези идеи, тя създава и модел на “Зелената къща”, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на Закона, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора на земята.
Под влиянието на идеите на Долто в европейските страни възниква движение, ръководено от Мари-Франс Бланко (ученик и сътрудник на Долто), което постулира идеята за възстановяване на връзката между хората, лишени от свобода и техните деца.
За развитието на всяко дете е от изключителна важност пространството, което го заобикаля и въздухът, който диша.
Спомняте ли си двора от Вашето детство, или разказа за него, свързан с усещането за свобода, безгрижност и полет? Този двор, който е бил толкова огромен, че Ви се е струвал като вселена? И строежа на малката къщичка за криене от Възрастните? Съзаклятието с приятелите и обещанието за “вечно заедно”? Усещането, че това е нещо Ваше и Вие решавате какво да правите там?
Ние избрахме място в близост до Витоша и с голям двор, в който Детето да може да играе – далече от градската среда и автомобилите, да се чувства свободно, да преоткрива Света и себе си. Да има онзи магичен двор, в който да избира и да овладява пространството, да се грижи за него, да го отстоява.
Там всеки петък всички са добре дошли – да поговорят, да поиграят и да потърсят нашите специалисти.
Площта на Центъра е 280 м2 обитаема и 1500м2 зелена площ.
Не е избран галерия или галерията е била изтрита.
Познаване на бебето и детето през (думите на) Родителите – посрещайки бебето и детето, ние го опознаваме през разказите на неговите родители. Неговата история е важна, за да разберем настоящето и да планираме бъдещето.
Акцент към детето – неговите Потребности, Умения и Желания. Преди векове педагогът е бил робът, който е следвал детето когато учи – носел му е книгите и го е съпровождал. С течение на годините педагогиката възприема позицията на плановете за Детето, програмите и оценяването на резултатите чрез единна система. Това улеснява работата (свежда я до цифри), но обезличава Детето, следвайки стандартни темпове и заложени предварително цели. Не противопоставяме хаосът на това, напротив – възрастта до 7 г. е тази, в която могат да се развият онези качества у Детето, които да му помогнат впоследствие да се впише успешно в образователната система.
Адаптация на Бебето и Детето към новото и плавна раздяла с Родителите, както и неговата адаптация в ясла, детска градина и училище. Въвеждане и плавен преход към новите изисквания – установено е, че Бебе и Дете, които се разделят с Родителите си по плавен и адаптиран начин боледува по-рядко, чувства се добре и не преживява травматично всяка последваща раздяла. След завършване на годината, всяко дете има портфолио (папка с материали), включващо основни моменти от престоя му в Центъра. То може да послужи на Учителя в 1 кл. (или в детската градина) за запознаване с Детето през продукти от неговите дейности. Когато раздялата с Родителите е травматична за детето, съпровождането от Родител (съгласувано по индивидуален проект) води до плавен преход към новото и осигурява на Детето (психически) комфорт.
Индивидуален подход и Индивидуален план за развитие (ИПР) на всяко дете – тези два модула са неизменно свързани – чрез индивидуален подход се разработва и индивидуален план за развитие и обратното – реализирането на ИПР предполага индивидуален подход. Именно поради това екипът, който работи с Детето е от педагог (формулира обучителните елементи) и психолог (извежда индивидуалните психологически характеристики и възрастови особености в контекста на доброто психично функциониране на Детето).
Развитие чрез различни подходи – релационна психомоторика, сензорна стимулация, пясъкотерапия, изкуства и др. В България е прието тези методи да се използват когато вече съществува проблем, някакво затруднение. За нас това са форми за развитие на Бебето и Детето, стимулиране на различни области чрез подходящи за него средства.
Развитие на детските способности и талант – залагаме на идеята, че всяко Дете има способности и талант, които могат да се развиват и провокират. Мислейки за дефицитите, пропуските (ако ги има), ние се стремим да ги превърнем във възможности, способности.
Развитие на умения за самостоятелност, независимост през спазването на Правила – как бебетата и децата приемат правилата и реагират на тях, защо на родителите им е трудно да кажат: “Не!” и за какво въобще служат забраните, са полетата, по които съвместно търсим конкретни отговори.
Учене чрез преживяване и чрез опита (Дюи) – отдавна е открито, че Детето учи през Играта, преживявайки и опитвайки различни дейности. Тук се основаваме на синтеза между идеите на М. Монтесори и Ф. Долто – една предизвикателна комбинация, която дава на Бебето и Детето възможност от една страна да учи по естествен начин, опознавайки средата и посредством специални материали, а от друга страна – да отвори пространство за неговите Думи, Желания, давайки си сметка за несъзнаваното.
Професионално ориентиране – в страни като Германия насочването на Детето към избор на професия започва още в детската градина (3-7 г. и завършва своя основен етап в края на 4кл.), което не означава категоричен избор, а вписване на идеята професия, работа, кариера в мислите на семейството. Чрез симулация на различни дейности, тяхното опитване от Детето, то ще се запознае с различните видове труд, особеностите и изискванията към него – ще бъде лекар, адвокат, учител, икономист, шофьор.
Стажантите – присъствието на млади хора, които имат нови идеи и желание за иновация стимулират детето и му представят разнообразни възможности за избор. Със своето присъствие и креативност стажантите стимулират детето и участват в ежедневието му по един ненатраплив начин, съобразявайки се с ИПР на всяко дете, давайки идеи за дейности и подходи. Обучени и приели философията на работата, подходът към детето те показват позитивен модел на подражание и поведение.
Нашият модел е синергичен на няколко нива:
Медицина–психоанализа;
Психоанализа–логопедия–специална педагогика.
Единният подход и разбирането на детето през психоанализата очертава подходите ни и екипността – всеки петък реализираме консилиуми.
Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с (преждевременно родени) бебета, деца и родители означава съвместно действие на две равнища:
1. “Лечението на тялото”
и
2. “Лечението на душата”,
благодарение на което се реализира синергия на 3-то ниво, с повишен ефект – цялостно, ефективно лечение и рехабилитация на бебето, включвайки и съпровождайки родителите. Връзката между тялото и душата се изследва още от древността, но при (преждевременно родените) бебета и малките деца установяването й е по посока превенция на аутизма и други негативни ефекти от преживяванията на бебето и родителите през първите дни от живота (не само в ситуация на реанимация) и последващо посрещане.
Психоанализата е доказала своето приложение в медицинската практика през клиничния опит, описан от автори като З. Фройд, Ф. Долто, Д. Уиникът, М. Сежер и др. Етиката на психоанализата е свързана с убеждението, че изходът от болестта е в пациента, в страдащия. Ролята на психоаналитика е да го съпроводи през неговите симптоми-изобретения, да “отвори” пространство за думите, гледайки на него като на Субект. Психоаналитичната практика се базира на хипотезата, че ефектите от говоренето, адресирано към новороденото (дефиниращи неговото място в конфликта на две истории, от които то се появява) ще позволят да запомни някои елементи и по този начин ще му помогне да придобие опорите, необходими за символизиране на страданието. Дотогава страданието е ограничено в локуса на неговото тяло.
Необходима е взаимовръзка между медицинския (през синергията между неонатология и неврохабилитация) и психоаналитичния подход, който отчита ролята на несъзнаваното, работи с архаичното и дава думи на страданието, водещо началото си от бременността, раждането и първите дни на неизвестност: “В психоанализата се извървява историята на нашето тяло-сърце или дух-език” (Долто, 2006).
Литература:
Богданова, М. Психоанализа в медицинската практика. Юбилейна Петнадесета Национална конференция на общопрактикуващи лекари и педиатри с международно участие, 2014.
Богданова, М., Иван Чавдаров. Синергичен модел на взаимодействие между медицината и психоанализата при работа с преждевременно родени бебета. КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ДЕТСКА НЕВРОЛОГИЯ, ПСИХИАТРИЯ И ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО, 2014.
Франсоаз Долто (1908–1988) е педиатър, психоаналитик, последовател на Ж. Лакан. Тя отстоява позицията, че няма деца, а има хора и че ценността на детството в общото развитие на човека е от особено значение. Нейният девиз е: “Лечение чрез възпитание”, на който тя посвещава и целия си живот. Издава повече от 20 книги, предназначени за учители, родители, възпитатели и лекари. Една от най-важните разработки на Ф. Долто е “Несъзнаваният образ на тялото”. В трудовете си тя отделя особено внимание на същността на психоанализата и разкриването на нейната роля при възпитанието на децата в семейството, в детската градина или в училище. Огромното значение на работата й се състои в това, че тя на практика е проверявала и уточнявала понятията на психоаналитичната теория. Ф. Долто се познава с Ж. Лакан, един от най-големите психоаналитици на Франция през 60-70 г. на 20 в. На една от фотографиите, обградени от много журналисти, те са представени заедно в момент на обсъждане на семинар, който Лакан е водил в продължение на много години: “Аз изобщо не мога да разбера за какво говориш”, му заявява Долто. “Защо? – удивлява се Лакан – Аз говоря само за това, което правиш”.
Вълнували са я и проблемите, свързани с приобщаването на детето към обществото, адаптацията му към детската градина и училището, болезненото откъсване от майката.
В течение на 5 г. Долто води предавания по френското радио, в които беседва със своите слушатели и отговаря на техните писма, което води до толкова силно влияние на Долто върху родителите, че възниква тревога по повод предварителната обреченост на всеки друг, не психоаналитичен, подход към детето.
Идеите й оказват огромно влияние върху методите, използвани при лечението на детски (психични) заболявания не само във Франция.
В своята работа Долто се опира на теориите за детското развитие през психоаналитичната традиция, но тук тя внася и съществено изменение на представата за периодизация на развитието на детето. Според нея, психичните функции започват да се развиват у детето още в пренаталния период. В своите интерпретации на картината на психическите нарушения, тя често утвърждава тезата, че детето още в утробата на майката чува своите близки-възрастни и запомня гласовете. Нещо повече, майката, разговаряйки с детето в утробата, може да му въздейства (може да го “накара”, да измени положението си (позата, в която то е застанало). В постнаталния период, първия етап е олфакторният, по времето на който важна роля имат обонятелните усещания. Доколкото детето запаметява мириса на дрехите и тялото на майката, то работата по възстановяване на връзката между тях следва да започне именно с “оживяването” на спомените у детето за майчината миризма (известен е случай, при който майката на двудневно бебе остава в болницата на лечение и за него трябва да се грижи бащата. То неочаквано престава да се храни от бутилка. След консултация с Долто, бащата обвива гърлото на бутилката с мляко с ризата на майката, след което бебето започва да се храни).
Именно върху тези идеи, тя създава и модел на “Зелената къща”, която е не само място за социализация на деца от най-ранна възраст, в което се прави комплексна профилактика на различни отклонения в детското развитие, но е и модел за бъдещото общество на търпимостта, на Закона, на самоуважение и уважение към своя род, на уважение към всички хора на земята.
Под влиянието на идеите на Долто в европейските страни възниква движение, ръководено от Мари-Франс Бланко (ученик и сътрудник на Долто), което постулира идеята за възстановяване на връзката между хората, лишени от свобода и техните деца.
За развитието на всяко дете е от изключителна важност пространството, което го заобикаля и въздухът, който диша.
Спомняте ли си двора от Вашето детство, или разказа за него, свързан с усещането за свобода, безгрижност и полет? Този двор, който е бил толкова огромен, че Ви се е струвал като вселена? И строежа на малката къщичка за криене от Възрастните? Съзаклятието с приятелите и обещанието за “вечно заедно”? Усещането, че това е нещо Ваше и Вие решавате какво да правите там?
Ние избрахме място в близост до Витоша и с голям двор, в който Детето да може да играе – далече от градската среда и автомобилите, да се чувства свободно, да преоткрива Света и себе си. Да има онзи магичен двор, в който да избира и да овладява пространството, да се грижи за него, да го отстоява.
Там всеки петък всички са добре дошли – да поговорят, да поиграят и да потърсят нашите специалисти.
Площта на Центъра е 280 м2 обитаема и 1500м2 зелена площ.
Не е избран галерия или галерията е била изтрита.